Повечето ми приятелки са ми връстнички или +/– 4-5 години – така че сме около 40-те (аз съм на 38, почти). Казвам това като предисловие на следната теза, изказана от любима жена, която пожела да остане анонимна. Тезата е следната (цитирам по спомен):
„40 е велика възраст – можеш да флиртуваш/излизаш/спиш с най-широк възрастов диапазон – практически от 20 до 60. Плюс е, ако годините не ти личат, в добра форма си и най-вече със самочувствие и с чувство за хумор. Младите мъже ги привличаш с интелект, опит и спокойствие, което повечето млади жени още не са придобили, за по-възрастните мъже си все още в категорията по-млада жена и жена трофей.“
Имаше и още, но не го помня. Финалът беше нещо в духа на: 40-те е като награда от Олимпиада – имаш всички предпоставки да получиш всичко, което искаш, стига само да решиш да се състезаваш.
ноември 11, 2014
Темата за възрастта е пълна досада. Имам чувството, че някои жени прекалено се фокусират върху възрастта си. Любимото ми е „Аз не съм на години да нося това/да се държа така/ да ходя там/ ….списъкът е безкраен. Все едно като станеш на 40 и край! някаква драстична промяна трябва да настъпи. И какво като съм на 41? Аз се харесвам хиляда пъти повече сега, отколкото на 20! Най-интересното е, че онзи ден и 19 годишният ми син го отбеляза небрежно – мамо, ти на 20 изглеждаш по-възрастна. А не мога да кажа, че съм от жените, които пръскат купища пари за да изглеждат млади. Обикновена жена съм. Обичам живота си, децата си, обичам един мъж, обичам работата си, обичам да ям шоколад, обичам да снимам, обичам да се движа, изобщо – обичам да обичам! И последното, което ще седна да правя е да се тюхкам , че ,ти да видиш!, минала съм 40 -те. Е, чудо голямо! И наистина не разбирам защо все още тази цифра толкова вълнува жените. Дишайте спокойно – на 40 и след 40 животът ви ще е точно такъв, какъвто си го направите вие…ако мислите за себе си като за „остарели“, ще бъдете стари, ако се радвате и наслаждавате на всеки ден и се стараете да поддържате душата си млада – ще бъдете млади. И на 40, и на 50….а дай Боже и на 100.
ноември 12, 2014
много е важно да опознаеш и заобичаш себе си – защото на 20 не винаги е възможно/лесно/постижимо – или поне за мен не беше. иначе има неща, които определено вече не ми отива да нося, иначе за държането – уви, положението е страшно! даже понякога хлапето ми казва, че съм много странна и смешна майка (защото например, докато пазаруваме в някой супермаркет и пуснат песен, която харесвам и аз си танцувам между рафтовете със стоките) – а аз отговорям: по-добре смешна, отколкото тъжна!