Покрай дългите празници, в които ми се наложи да поработя и да повися из социалните мрежи повече, отколкото исках, се нагледах на линкове към блог-постове, вдъхновяващи снимки обсипани с гръмки слова, списъци, обещания, резолюшъни и там още каквото се сетите за това как хората ще а) започват да спортуват, отслабват, да се хранят здравословно б) ще започнат як бизнес в) ще бъдат по-добри и т.н. и т.н.
Аз, от друга страна, очаквам с нетърпение как през следващите месеци фийда ми във Facebook, например ще бъде наводнен от тюхкане и вайкане как а) никой не отслабва или масов мързел наляга народа б) някакситочносега не се получава това с якия бизнес, ама щото някой друг е виновен в) това с добротата ще го оставим за Далай Лама.
И на свой ред искам да кажа, че нищо не обещавам. И нямам никакво намерение да се променям, амо ще се старая да БЪДА, щото нали това съм си заполанувала за тази година и ще продължа да върша странности и например да се правя, че разбирам/колекционирам вино, само за да имам извинение да се сдобивам с нови бутилки, които да бъдат изпивани, за да поливат сарказма ми и идиотското ми чувство за хумор. Оле!
януари 4, 2015
Аз пък си обещах да се върна отново на тренивовките по народни танци, да не позволявам дребни хора и неща да ме ядосват и да живея максимално спокойно. Пък ще видим…
януари 9, 2015
Оле 🙂
януари 11, 2015
🙂