Откакто започнах да пиша този, втория ми, блог периодично чувам, че имам много странни приятели и истории. Живот ли е да го опишеш, си мисля всеки път аз. И да, ако аз моя дан съм го дала по отношение на диви нощи и безпаметни дни, то там навън е пълно с жени, които искат да се забавляват безпаметно и да изкъртят плочките от тротоарите. Някои от тези жени са моите приятелки. Някои от тях се занимават с писане и си имат собствени блогове, други се занимават с всякакви неща, които нямат нищо общо с писането, но това не им пречи да са много добри разказвачи на истории.

Днес е дебютът на новата тема в блога ми – хрониките на Атина. И така по една или друга причина тук ще приютявам анонимно историите на моите приятелки.

Защо хроники няма нужда да обяснявам, но защо точно Атина може би ще се наложи. Аз съм родена в Атина. И една от гъркините приятелки на майка ми й предложила да ме кръсти Атина, на града, в който съм се родила. Доста претенциозно име, помислила си разумно мама и ме кръстила Ана. Откакто научих тази история започнах да използвам Атина като име всеки път, когато не искам да кажа коя съм аз всъщност. Като когато навлеци са ме питали как се казвам в шумно заведение.
– Как се казваш?
– Атина?
– Наистина ли?
– Да
– Много странно име
– И аз съм много странна
– Чао
– Чао

Понякога заменям Атина с Мария, за разнообразие и заради факта, че Ана и Мария са две от най-често срещаните женски имена. Но хрониките на Мария не ми се стори подходящо, познавам твърде много Марии, които могат да се засегнат. За секунда се замислих дали да не ги кръстя хрониките на Венера, но реших че по този начин ще се съревновавам подсъзнателно с Анайс Нин и тогава нямаше да публикувам без редакция разказите на моите приятелки, а щеше да се налага да прибавям по нещо от мен, за да пдосиля еротичния елемент на разказа, примерно. После ми хрумна да ги нарека хрониките на Анаис, но това вече е доста претенциозно, дори и за мен.

снимка: moniquespassions.com