Мога да философствам безконечно на тема красота и какво намирам за красиво. За това ще се опитам да бъда кратка: красотата е онова нещо в живота ми, което ми доставя естетическа наслада и радост за окото. Но определено не е най-важното нещо на света.
Човешката физическа красота, на която напоследък се обръща толкова много внимание обаче е по-сложна материя: защото тази красота може да бъде не само естетическа, може да бъде и вътрешна и въпрос на отношение и на себеусещане. Като например тази снимка: харесвам се и намирам снимката за хубава. За щастие в живота често можем да определяме неща пълни с недостатъци хубави, дори красиви.
Според дъщеря ми на тази снимка изглеждам стара и си личат всичките ми бръчки. Според партньора ми изглеждам подпухнала, изморена, недоспала и изобщо съм далече от най-добрата си форма и не съм красива . Но тогава: кога в живота си сме в най-добрата си форма? И ако не сме особено красиви в живота – как бихме могли (и нужно ли е) да бъдем красиви на снимка, за да се харесваме как изглеждаме?
И защо трябва да бягам от факта, че остарявам, имам все повече бръчки, косата ми побелява, тялото ми се променя…
В крайна сметка всички живеем, стареем и умираме, нали? Защо трябва да търсим и да харесваме единствено младостта и тя синоним ли е на красота?
май 10, 2013
„Защо трябва да търсим и да харесваме единствено младостта и тя синоним ли е на красота?“
Съвсем не! Според мен!
Може би само в моите „съзряващи“ очи красива е увереността в това кой си и колко тежиш на мястото си. Искрено ме изумяват и разочароват хора, които търсят и се задоволяват само с опаковката. Даже ги съжалявам, защото са обречени на периодични разочарования. Аз се уча да се харесвам с бръчиците, със сребристите нишки, когато не насмогвам да си боядисам косата и дори с подпухналата си физиономия резултат от изминал / хубав/ предишен ден.
Ако съм изморена, то ще е защото съм правила нещо, вложила съм в него труд и емоции и значи е било хубаво.
май 13, 2013
Промяната е част от живота. Всъщност промяната е живота. За това промените в нашите коси, тела и кожи се нещо съвсем естествено. Това означава, че сме живи, нали?
За съжалиние в днешно време съдържанието на думата „красота“ е толкова ограничено, че направо е жалко.
А снимката е супер. На нея се вижда една жена, която обича себе си и това е най – важното.
Има една фраза „Красотата е в очите на гледащия!“
май 30, 2013
Изглеждаш фантастично – уравновесена, спокойна, самоуверена, самооценяваща се…
май 30, 2013
Аз мисля, че изглеждаш чудесно и с право се харесваш! В крайна сметка – как ще ни харесват другите, ако ние самите не се харесваме :))) Освен това, наблюденията ми в последно време доста убедително показват, че явно живеем в години (или може би е ген – не знам) в които сякаш се разхубавяваме с възрастта. Така че – основания за притеснения няма, за щастие и добро настроение – да! 🙂
http://www.styleinspiratrice.com
ПП: Надявам се скоро пак да се засечем на някое мероприятие 🙂