Този блог трябваше да бъде място за мода, а се оказа кътче за изливане на душа и чувства, но именно благодарение на тези причини имах шанса да се запозная с невероятни хора и последните почти 4 години да натрупам приятелства, спомени и емоции, които никога не бих очаквала да ми се случат!

Едно от нещата, които имам възможността да правя е (освен разбира се да получавам много приятни лични подаръци и изненади) да давам подаръци. И не, не гледам на това като начин за трупане на фенове и лайкове, защото според статистиката и на блога и на Facebook страницата му – няма особено увеличаване на аудиторията. Причината е много простичка: обичам да давам и ако мога да радвам хората! Бих искала да е по-мащабно, но за сега по един-двама – пак е нещо, нали?

За това сега с особена радост (вътрешно мъничко подскачам!) искам да ви съобщя, че имам изненада за един от вас. Всъщност за двама, защото е двойна изненада, която обаче искам да запазя в тайна, защото иначе няма да е изненада.

Обърка ли се вече? Ако не и ти е интересно – ето как стоят нещата: от екипа на Gillette ми предложиха да измисля начин да изненадам предпразнично някой късметлия, като ми оставиха пълната свобода да решава как!

Можех да избера няколко комплекта за мъже и жени и да ги раздам в една бърза томбола, но реших, че това е нещо, което мога да направя (почти) винаги и заложих на нещо по-голямо, което наистина да зарадва някого.

И така – защото идват празници и защото има масова истерия относно кой за кого и какво ще подарява, а аз направих разбор за себе си и реших, че най-важното нещо, което можем да дадем на хората, които обичаме е време, отношение, незабравими моменти и споделени емоции – изненадата е свързана именно с това: време. Защото времето прекарано заедно е безценно и незаменимо, затова една двойка ще прекара известно време заедно – как и кога – няма да разберете сега, а чак когато обявя победителя.

За да спечелите наградата трябва ме трогнете и да ми споделите като коментар под този пост един момент, който няма да забравите никога. Може да е весел, може да е тъжен, може да е момент, който не се е получил, може да е момент, който се е провалил – знам ли, каквото решите.

Всъщност ми се иска да си спомните за хората, които са ви мили и скъпи и да изберете какво да ми кажете: как сте гледали черно-бели филми на първа среща; как сте пропуснали спектакъл заради важна среща, но любимият ви е чакал; как сте седели седнали на някой тротоар да си говорите цяла нощ… няма значение какво и с кого – споделете ми една случка от днес, 20 декември до следващата неделя – 28-ми декември.

Който от вас успее да ме трогне най-много ще разбере каква е изненадата догодина – на 1-ви януари.

И за да бъде всички напълно издържано в стилистиката искрено и лично, ето и един от най-скъпите ми спомени. С баба ми Офелия, баба ми по бащина линия, която практически ме е отгледала, в годините когато бях студентка, т.е. явно достатъчно голяма според нейните критерии, следобедите ме канеше на кафе в кухнята. Баба ми всеки следобед пушеше по някоя и друга цигарка, традиционно. Когато си бях вкъщи й правех компания: кафе, цигарка и разговори за живота и безпогрешни съвети в едно изречение, повечето, които вече помня толкова бегло, че ми се плаче. Но едно от най-ценните неща, които съм научила от нея е че, за да разбереш до колко ти е силна любовта с един човек трябва да разбереш дали гледате в една посока. Не е важно да се гледате един друг, важното е да гледате в една посока – това бяха думите й.