Olympus отправиха предизвикателство към кулинарни блогъри и тук-там някоя лайфстайл/фешън блогърка и леля ви (малко на принципа барабар Петко с мъжете) да приготвим рецепти с техните продукти.

Моят колосален проблем е в това, че докато готвя последна грижа ми е да снимам, да подреждам красиво храна и т.н. иначе – рецепти да искаш!

Принципно предизвикателството беше до вчера, така че практически не участвам, но днес Ади Б. поиска ГОЛЯМА ЗАКУСКА, което обикновено означава прясно изпечен кекс + още нещо отстрани, които обикновено е мляко с какао или смути, но днес реших да й направя един много лесен млечен крем с кокос, с който между другото става и страхотна бисквитена торта.

Рецептата е МЕГА елементарна и като цяла е въпрос на лични предпочитания и основно се мери на око. Ето какво използвах аз:

1 опаковка нискомаслена извара

1 опаковка нискомаслено цедено краве мляко

Кокосови стърготини – 1 чаша

1 пакетче ванилена захар

4-5 лъжици кафява загар

Съставките се разбъркват, готовата смес се държи в хладилник и може да се консумира така или да се поднесе с пресни или замразени плодове, мед, сладко или натрошени ядки – например филирани бадеми.

Кремът може да се сервира и като допълнение към плодови сладкиши, на снимката по-горе е в комбинация с ябълков кекс.

Бисквитената торта се прави, като се сглоби крем + бисквити и се слага 1 ред бисквити 1 ред крем – завършва се с крем, тортата се държи в хладилник поне 8 часа реди да се сервира, като може са финал да се украси с какао на прах, филирани бадеми, сурови или замразени плодове.

Този крем става точно за 5 минути и е една от най-ценните рецепти, които някой някога е споделял с мен, а именно Руми, с която се запознах докато бяхме в Австрия на ски. Освен рецептата за крема, тя и най-малката й дъщеря (защото има общо три прекрасни момичета!) успяха да дадат допълнителния тласък на Ади Б., за да се запише на цигулка! Невероятно е как отиваш на някакво непознато ново място и срещаш такива прекрасни хора (и после си мислиш, къде ги тия хора в България? Защо не само олигофрените остават? Ама това друга тема…), които с доброта и човешка топлина те приемат в дома си. Вечно ще им бъда благодарна – и за рецептата и за цигулката!

p.s. снимките са с телефона, знам, че теоретично можеше и по-добре, но мултитаскването готвене + снимане – все още е недостижима висина за мен!