Като всички големи градове с многомилионно население и пълчища туристи Лондон е пълен с всякакви магазини – от световните луксозни брандове, които тук виждаме само на страниците на Vogue, до марките шир-потреба, които присъстват и по нашите молове и разбира се местни лондонски и британски марки и магазини, малки магазинчета с винтидж селекции, семейни магазини за дрехи по поръчка – занаят, предаван през поколенията… Лондон не е място за прост шопинг, в Лондон модата е неразделна част от културата и отразява всички основни промени в обществото, разделя класите, обединява хората по интереси или в различни субкултури.

Да отидеш в Лондон и да подминеш магазините е като да отидеш в Лондон и да не влезнеш в нито един музей. В този ред на мисли в момента във Victoria and Albert Museum има разкошна експозиция на дрехи и две изложби, които си струва да се видят: една посветена на Дейвид Бауи и една озаглавена Club to Catwalk: London Fashion in the 1980s.

Сега обратно към моите впечатления и по-точно желания. Ако имах възможността да харча без да се замислям, щях да се отдам на ръчно изработени обувки тип Оксфорд и мокасини тип loafers, костюми и ризи по мярка и много тартан. Поради ограничените ми финансови възможности и нежеланието ми да харча безсмислено много се отдадох на основното: Dr. Martens и T.M.Lewin.

Не че не въздъхнах пред витрините на 3-те магазина на Christian Louboutin пред които минах в различни лондонски квартали (и то съвсем не нарочно), но нека бъдем реалисти – един чифт от тези обувки струва колкото семейните самолетни билети (отиване и връщане) до Лондон и нито социалния ми статус нито начина ми на живот, пардон life-style-ът ми в София ще ми дават повод да ги обувам повече от 3 пъти в годината.

За това наблегнах на практичните нещата, които харесвам, но не намирам тук: ръкавели, ризи с двоен маншет за ръкавели и разнообразни модели Dr. Martens.

Ръкавелите на снимката са T.M.Lewin, които доставят и до България.