Тази ни беше третата поредна година на Лефкада, като вече познавайки острова и знаейки, че можем да живеем като хипита – основно по бански и плажни дрехи, бяхме свели багажа до минимум.

Всъщност най-голяма част бях отделила на бански и кърпи за плаж, козметиката, кремовете за слънце, лосионите за тяло, олио за коса и т.н., а дрехите бяха смешно малко – и пак останах няколко необлечени. Това за козметиката ще е в отделен пост, защото съм обещала да дам моите 2 стотинки за някои наистина добри продукти.

Бях взела и няколко аксесоара, които гордо сложих една вечер и с помощта на Ади увековечихме на тези снимки. Както и да е – това не е повод, за да покажа какво съм взела, какво съм облякла и какво притежавам – идеята е да кажа (благодаря, ако все още успявате да следите мисълта ми), че се научих да пътувам с малко, да притежавам умерено и да се чувствам добре. Защо, по дяволите, ми отне толкова много време, за да стигна до тук, м?

С годините установявам, че имам определени „униформи“, в които се чувствам най-добре, най-сигурна в себе си, дори най-красива. После като си видя снимките си казвам: Ано, как можа! Приличаш на колшар…

И така, ето какво имах за тазгодишната морска ваканция:

1 чифт дълги дънки

1 чифт къси дънки

1 ватирана фанела с дълги ръкави

5 тениски

2 потника

2 плажни рокли (едната не облечена)

1 плажна риза

2 плажни шала тип парео

1 голям шал

1 рокля

5 чифта бански (2 необлечени)

5 чифта гащи

3 чифта чорапи

1 шапка за слънце с периферия

1 чифт сандали

1 чифт гуменки

1 чифт плажни чехли (тип ортопедични а ла Birkenstock)

1 чифт джапанки

Давам си сметка, че с тези дрехи можех да изкарам и месец. Переш, простираш, обличаш измачкано – РАЙ!

Следващото ми пътуване е дълъг уикенд, в края на идната седмица и съм твърдо решила да се пробвам да изкарам с една раница – да видим как ще се справя.

p.s. този пост е малко – мило дневниче, виж как напредвам с минимализма в живота и вероятно освен на мен на никой друг не му пука, но някак си това е малка лична победа и държа да я споделя!