Наскоро ми пратиха тази картинка с коментар „Как ти се струва? Как би коментирала?“

Първосигналната ми реакция беше (очаквано!) да изригна като вулкан, колко подчинени са били жените на мъжете – и най-вече на съпрузите си, до преди 50-60-тина години, колко сме се еманципирали от тогава, но колко път все още ни остава, за заветното равенство и пълноправие – практически, не само на теория.

Нека припомня, че в България Истанбулската конвенция НЕ Е ратифицирана и според управляващите ни проблеми с домашното насилие над жени – НЯМА, това били битови проблеми… Интересно ми е как се тълкуват по два смъртни случая на месец, вследствие домашно насилие – или това са съпътстващи щети…

После се замислих как всъщност тази картинка може спокойно да се титулува: България, в един практически наръчник. Все пак нека не забравяме, че тук курсове и обучения от типа: как да бъдем принцеси, как да си намерим богат мъж и подобни – процъфтяват, а „организаторките“ жънат слава и печелят на гърбовете на комплексирани самотни жени, които са готови на всичко, за да получат бърза и изпробвана рецепта за щастлив и охолен живот. Изобщо „бий ме, обичам те“ все още е печеливша максима.

Потърсих първоизточника на илюстрацията, но не намерих нищо, за това пък попаднах на цяла поредица безумни сексистки американски реклами от 50-те, ето ги. Дано след соц-талгияра и пасторалния романтизъм обладали като зли духове родните рекламисти, не се обърнат към просташкия мачизъм, който предвид манталитетът на по-голямата част на народонаселението – би продава добре.

В годините външния вид на залтотърсачката не е еволюирал кой знае колко много и комбинацията букла, премрежен поглед и големи цици – явно е печеливша от десетилетия.

Потърсих допълнителна информация за това лекарство и открих, че Mornidine е бил лек срещу гадене и сутрешна наузеа по време на бременност. Продаван от 1959 до 1969 – премахнат от търговската мрежа поради доказана висока токсичност и натриване на черния дроб. Но какво значение има колко е токсично едно лекарство за организма за жена ти, стига сутрин тя да може да стане рано и да ти направи закуска!

Нищо не се е променило – колкото по-млади, толкова по-добре е максима валидна и до днес, а на жените, които не желаят да си боядисват косите се гледа като на немарливи и запуснати.

Тази илюстрация (чийто оригинален първоизточник не намирам и съжалявам, че не мога да цитирам/копирам) по някакъв странен начин ми напомни за „Степфордските съпруги“ и за един конкретен момент, който издирих за точен цитат:

-Walter Kresby: First of all we are in the country now, so no more black.

– Joanna Eberhart: No more black? Are you insane?

-Walter Kresby: You heard me. Only high-powered, neurotic, castrating, Manhattan career bitches wear black. Is that what you want to be?

-Joanna Eberhart: Ever since I was a little girl.

И аз така, но какво ли разбирам, всъщност…