Наскоро се сетих за един sms, който получих при драматични обстоятелства и гласеше: The F rule: find him, friend him, fondle him, finger him, fuck him, forget him, find next. Сетих се за това покъртително послание, защото едно време момичетата гонеха момчетата, а момчетата момичета.
Днес сякаш всички са се втурнали в търсене на книги, наръчници, коучки, семинари и т.н., които да ги научат как да гонят момчета/момичета.
Парадоксално – колкото повече свобода имаме, толкова по-малко я използваме. Колкото по-открито можем да говорим за чувства, емоции, привличане и дори секс – толкова по-малко хората се възползват от това.
Имам ужасното усещане, че днес хората са по-склонни да платят едни 200 кинта, за да отидат на курс, където да им кажат: като някой ти харесва, покани я/го на среща! Сякаш не се сещат сами да го сторят.
Наскоро четох една статия за това как една жена, журналистка в американско женско/лайфстайл списание правила секс с мъжа си всеки божи ден в рамките на година – дори когато са били изморени, болни, тя в цикъл и дори когато изобщо е нямала желание. Експеримент било – да видела била какво ще се получи. Резултатът бил, че тя престанала да се притеснява от тялото си, което се било променило/отпуснало след раждането на 3 деца и изобщо връзката им била чудесна и прекрасна и се били сближили (добър ден!).
Парадоксално ми се вижда – това, че никой не използва качествено свободата, с която разполага. Баба ти на времето е била далеч по-изобретателна! Когато се е разминавала с дядо ти по улицата, току виж е изпуснала случайно носната си кърпичка, той я вдигнал, подал я и я заговорил. И – о, изненада! Взели, че се взели. А днес жените ходят на семинари, за да ги научат как да отказват да си легнат с някого на първа среща, така че да не го отблъснат и да не изглеждат лесни; как да се обаждат по телефона; как да правят комплименти; как да отговарят на sms-и.
Може би аз съм задръстена, не знам. Но цялата тази индустрия на услугите свързани с най-общо казано щастието, дейтинга и т.н. винаги ми е изглеждала супер-странно.
Едно време, когато някое момче ми харесваше особено много, обикновено отивах и казвах: искаш ли да дойдеш с мен на кино? В рамките на следващите 5 минути ставаше ясно, дали има някакъв шанс за романс от какъвто и да е вид или отива директно във friendzone-а.
септември 29, 2016
В днешно време хората имаме твърде много избор. Едно време баба ми не е могла да отвори фейсбук, да загледа някое момченце и хоп – ей я мама, ей ме и мен. Сега е много по-лесно да видиш някой хубавец/хубавица в тиндър, фейсбук, туитър или друга социалка и да им напишеш нещо. И ако си допаднете с 2 съобщения – излизате. Ако не ти отговори – пишеш на втора/и. Някои са се открехнали и пишат на по 2-3ма души едновременно. За по-сигурно.
От друга страна, целият този избор предлага и възможността да наденеш рогата на гаджето без той да разбере отново по същия начин. Дали за отмъщение, дали защото ти е скучно, дали защото ценностната ти система е хванала гората – няма значение. Важното е, че можеш.
И от всичкия тоя интернет, дето ни заобикаля развиваме един сериозен егоцентризъм и си мислим, че ние сме центъра на вселената. Докато всъщност никой не го интересува какво се случва с нас, защото всеки е център на собствената си вселена.. И ето ги предпоставките за агресия.
И стигаме до коучовете и дебелите книги. От толкова много избор и столове, на които да седнем, накрая падаме на земята. Сами. И какво правим? Помощ от приятел – той пък случайно чул за курс, книга, друг приятел. И нещата се завъртат.
Излиза, че прекарваме твърде много време в интернет да търсим сродна душа, плащаме твърде много пари за безсмислени курсове и унищожаваме дървета за книги пълни с глупости, вместо да излезем от вкъщи, да отидем в някой бар, да заговорим някоя красива девойка и ако не стане – ще опиташ пак в друг бар. Все някога ще стане, все някое момиче ще бъде за теб и ти – за нея.
октомври 3, 2016
Много ми хареса написаното. Оставяме настрана по-различните случаи, когато в двойката има нещо, налагащо терапия или намеса на специалист. Всичко останало се оправя по старите изпитани методи, само че е модерно да ходим „на специалист“ за всичко вместо просто да се отпуснем и да следваме инстинктите си. Това са правили бабите ни.