Преди няколко седмици получих една от неустоима покана: въздушен тур над София с малък самолет. Основната причина да се радвам беше, че можех да съм +1 а по случайно стечение на обстоятелствата Александър е а). маниак на тема самолети и въздухоплаване и б). създава и води единственото предаване за авиация в родния телевизионен ефир – Авиошоу.

И така – дойде заветният ден и с адска мъка преодолях импулса да обелка една дълга и широка рокля от копринен шифон, да се накича с дрънчащи накити и да взема огромната сламена шапка, за да се изживявам като някоя от jet-set иконите през 70-те или 80-те години. Днес с  достъпните полети всички всъщност могат да са jet. Уви предвид липсата на класа, стил, възпитание, маниери и огромното количество nouveau riche почти никой не е set. И така – запътихме се към Лесново, където излитат самолетите на Jet Ops.

В крайна сметка, реших да постъпя практично и да не пренебрегвам факта, че за мен това беше един обикновен седмичен, т.е. работен ден и освен полета ме чакаха и работни срещи с клиенти. Като така облякох свободна черна рокля до коляно без ръкави, обух мокасини, наметнах дънково яке (за всеки случай) и нарамих огромната си чанта Bogdanin Brothers.

Тази тук е единствената снимка, която имам от полета, защото Александър си снимаше кадрите за предаването с камера, а аз се борех с апарата, на който по някаква причина бях сложила дългия обектив. Както и да е – това със сигурност не е някоя от най-сполучливите ми снимки, защото е направена в началото на полета, когато се борех с умерения си страх от високо и с летящите на всички стани кичури.

И така, вдъхновена от личното си фиаско, заповядайте един кратък наръчник как да не бъдем кифли по време на полет с малък самолет.

Багаж – малките самолети са именно такива – малки, ние летяхме с Чесна 182 и идеята да си намъкна чантата вътре определено не беше сред най-добрите! Ако планирате туристическа обиколка имате нужда от слънчеви очила, бутилка вода и фотоапарат – нищо друго не ви трябва! Вероятно за чартърните полети положението е по-различно и няма да ви се наложи да си дундуркате багажа в скута или да го ритате в краката си.

Отпушен нос – мисля съм споделяла, че имам известен проблем с ушите и поради тази причина си капя капки в носа преди всеки полет. Е, този път си забравих капките, но слава богу не беше фатално, защото не летяхме много високо и ушите ми не заглъхнаха.

Прибрана коса – през малкото прозорче до пилота и специалните отвори за вентилация влиза въздух/леко подухва и понякога косата непокорно лети на всички посоки. Да се бориш с непослушни кичури не е най-доброто занимание доакто си във въздуха, за да се наслаждаваш на гледката! Един ластик за коса върши чудеса в подобни моменти, де да бях взела със себе си един…

Обувки – да си обуя мокасини беше единственото умно нещо, което направих този ден! Оставаше да бъда и на токчета и циркът щеше а бъде епичен! Принципно при полет е добре да се носят удобни и за препоръчване затворени обувки, както за по-лесно качване/слизане, така и при евентуален инцидент, за да не се наранят стъпалата.

Дрехи – за да влезнеш в малкия самолет трябва да стъпиш на една степенка на крилото, а после да стъпиш и да се шмугнеш с по-широка крачка вътре. Качването и слизането с рокля нито е удобно, нито е елегантно, нито е естетически издържано. Панталоните са за предпочитане пред роклите, но ако ужасно много държите да носите рокля – то поне тя да бъде по-широка и под коляно, освен (подобно на моя милост) не решите да споделите с половината летище дневния ви избор на бельо.

Аксесоари – огромни и дрънчащи неща, като колиета, огърлици, обемисти обеци или гривни, които се кандилкат и дрънчат надали са подходящи за случая, по някакво чисто случайно стечение на обстоятелствата не носех такива, нищо че планирах един огромен гердан (явно в бързината съм го забравила)

На последно не и по важност място: винаги слушайте насоките и съветите на пилота и хората от летището – независимо дали използвате подобен самолет за кратка туристическа обиколка (ние летяхме около половин час) или за чартърен полет на кратко разстояние. Информирайте се добре за особеностите на полета – аз, например, нямах никаква представа, че малките самолети вибрират осезаемо и в първия момент (документиран на тази снимка) гледах сякаш ей сега тук ще ревна. Усещането всъщност не е по-различно от подрусването на кола, особено по родните пътища е твърде характерно, просто тук висиш във въздуха и усещаш всеки полъх на вятъра. В момента, в който свикнах с идеята, че това е мигът да се мисля за волна птица и да усещам вятъра под крилата си – кефът беше епичен!

Jet Ops ще правят туристически обиколки над София, над Рилските езера и т.н. до края на летния сезон, така че си струва да се възползвате докато времето позволява летене. Ние направихме обиколка над Витоша, Панчарево и язовир Искър, като видяхме и млака част от София. Планината и водата погледнати от високо са епична гледка! Аз бях на задната седалка и се чудех на какво да заложа: да се наслаждавам на гледката или да гоня „перфектния“ кадър, а Александър беше на предната седалка до пилота и снимаше с камера – сега нямам търпение да видя готовия монтиран материал + интервютата, които взе на летището с хората от Jet Ops.

Относно снимки от полета – очаквайте ги до края на седмицата, оказва се, че съм снимала като лудия с картечницата и сега има нужда от сериозен подбор.