Единствените сигурни неща в този живот са смъртта и промяната. Всичко друго е временно и вероятността да досади е голяма.

Знам, че не беше задължително нужно. Знам, че освен на мен на никой друг не му пука чак толкова много как се казва блога. Знам, че Ana’s Handbag още от самото начало звучеше леко дебилно, но ми харесваше шегата, че в една дамска чанта можеш да намериш чудеса.

От няколко месеца мисля как да преименувам блога, като дори си мислех вече да не е блог, а да е по-скоро сайт и  вътре да не се подвизавам само аз, ами направо да сме екип и да творим, творим… всичко чудесно, на теория, но продукцията на всичко, което исках да сътворя струва – и то не малко. Като така имах две възможности: или да превърна това мое независимо пространство рязко в комерсиално или да го самофинансирам, което реших, че е рядко тъпо и бездруго не си бера парите от дърветата и имам по-важни ангажименти.

Но както преди години ми писна Ankabanka и изобщо целия сладурско-наивен облик на първия ми блог, така ми втръсна и от Ana’s Handbag. Не съм вече онази жена, която бях, когато започнах блога – пораснах, помърдах, животът ме ошамари, поплаках, помрънках, стегнах се и продължих нататък. И това нататък ме доведе до желанието това място да е по-общо, не задължително толкова фокусирано върху мода и лайфстайл, защото всеки втори сайт е лайфстайл, а модни блогове – колкото искаш!

И така – кажете здрасти на едно надявам се по-малко претенциозно и далеч по непрефърцунено име – A Post.