Зимната ваканция, която мина и замина, докато се натуткам да седна и да напиша 5 реда за нея, прекарахме в Тирол, по-точно в Инсбрук. Някои караха ски, други бачкаха като за световно състезание и не пропуснаха възможността да мрънкат за това из социалните мрежи (т.е. аз бачках и мрънках, толкоз!).

Планът ми беше, тъй като така или иначе не карам ски, а бяхме отседнали на 10-тина минути път с автобус от Инсбрук, да слизам и да се разхождам, докато останалата част от компанията спуска пистите и да обикалям по музеи, да пия кафета и да ям сладкиши до припадък! Този план, уви не се реализира и до Инсбрук в крайна сметка отидохме на разходка общо 2 пъти, като вторият беше основно, за да посетим емблематична бирария в центъра на града.

Центърът на Инсбрук не е много голям и ако подобно на моите домашни любимци не умирате от желание да посещавате музеи ви стигат час и половина-два, за да го обиколите, разгледате и наснимате.

Аз исках да видя поне музеите на Тиролското изкуство и градския архив, което ми се размина, за сметка на ядене на пастички и пиене на топъл шоколад и обиколка на магазина на Swarovski, където имаше една инсталация на Jean Paul Gaultier, което според Александър се брои за ходене в музей!

Музеите и галериите в Инсбрук са изброени подредени тук, както и всичко останало, което може да се прави в града: www.innsbruck.info

Мога само да предполагам, че Тирол е също толкова (ако не и повече!) хубав през пролетта и лятото заради гледките, разходките и маршрутите в планината.

Оказа се, обаче, че магазинът на Swarovski наистина е местна забележителност, не само защото пещерата, от която се копае кристалът и фабриката, в която с обработва е точно до Инсбрук, което е повод за местна гордост, но и заради големия брой изложени за продан бижута, фигурки и всякакви други джунджурии.

По мое скромно наблюдение, откакто кристалите Swarovski започнаха да се мъдрят по тениски, чанти, обувки, химикалки и т.н. цената на бижутата и фигурките със същите скочиха главоломно. Вероятно част от обяснението е, че все от някъде трябва да идват бюджетите за маркетинг, събития и реклама, както и хонорарите на супер-моделите, които са рекламни лица на марката.

Ади Б. припадна пред една фигурка на Елза, която колкото и симпатична да беше – няма сила на света, която да ме убеди, че цената й от близо 1000 лева е оправдана.

Аз намазах герданче, Александър ми го избра (луд на шарено се радва – ама точно, защото е мега-шарено) като закъснял подарък за рождения ми ден.

Относно топлият шоколад и тортите – горещо препоръчвам Mundingzof, най-старото кафене в града, което се помещава в красива барокова сграда от началото на 18 век и се заклевам, че всяка глътка и всяка хапка си заслужават! Внимавайте само с количествата, за да не получите захарна болест, защото всичко е наистина много сладко!

Емблематичната бирария, за която става дума в началото е Theresienbräu – Gastropub & Brewery. Ако ви се пие прясна местна бира и ви се ядат тиролски специалитети (основно месо под формата на джолан и наденици + кнедли и кисело зеле) – това е мястото! Предната част е типична бирария/пъб, а задната част е се превръща в бар-диско за безчетните студенти, които се тълпят петък и събота вечер.

Австрия освен със ски курортите, музеите, класическата музика и тортите сахер е известна и със страхотните си вина, като аз лично предпочитам белите и като така се поливах обилно с грюнери и ризлинги. Освен това магазинът пред квартирата ни беше на 2/3 пълен с вино, останалото беше зеленчуци, мляко и млечни продукти и ядки – т.е. мезето за виното.

Всички снимки: направени с телефона