Е името на сериал, който върви по Ьcinema. Същият се оказа добра алтернатива на изнасилените сутрешните блокове, ако държиш някой от телевизора да ти прави компания, докато си отваряш очите, в началото на деня. За първи път гледах сериала тази сутрин, и да си призная, му обърнах внимание само защото е с Тим Рот, когото аз много харесвам, особено като Mr. Orange в Reservoir Dogs. В сериала Тим Рот & компания са психолози ченгета, които разгадават езика на тялото, жестовете и мимиките на заподозрените и по този начин разбират кой лъже, като резултатът е да разкриват извършителите на престъпления.
В една от финалните сцени млад мъж покани на питие млада жена. Тя първоначално му отказа, после той настоя и накрая тя се съгласи. До тук класика. Героинята изрече една реплика, която ме впечатли особено: каза на младия мъж, че го харесва и ако се случи нещо между тях, тя ще бъде наясно с всяка негова лъжа, ще може да разгадава всеки негов жест и всяка негова реакция. Той й отвърна, че е съгласен.
И тук първата ми мисъл беше „искам и аз да мога да разгадавам всеки жест, всяка мимика и да отгатвам всяка лъжа”. Но после размислих. Защо ми е да знам всичко, което може да ме нарани? Нужно ли ми е да знам наистина всичко за всички около мен? И в крайна сметка кое е по-важно: да знаеш всичко на всяка цена или да живееш в относително спокойно невежество?
Денят започна със сложен въпрос, без еднозначен отговор. Поне аз нямам такъв за момента.