От отдавна планирам всяка неделя да има рубрика за вино и храна в блога – е, както много други планове свързани с блога и това не ми се получава особено добре!

Също така от миналия месец готвя една поредица посветена за храната и да ви разкажа какво си горихме по въпроса с Таньо Шишков, докато един следобед пазарувахме в Lidl, а след това си бъбрихме на припек на паркинга. От мен да знаете: най-добрите разговори стават на припек!

Някак все не ми оставаше време да разбия разговора на части и теми, защото обсъдихме много неща: как така точно моята паеля спечели онази награда, как да се пазарува най-рационално, аз естествено исках насоки за впечатляващи ястия и за вино, говорихме си как си храним децата, за културата на хранене изобщо, за пътешествията и кулинарията като начин да откриеш или пре-откриеш света.

И понеже пусто време все не стига – започвам без план, ей така от най-важното – от солта.

Защото каквото и да се говори, каквото и да се пише, каквито и тайни съставки, щипка любов или екзотични теволяци да се слагат в манджите – без сол, ще ме прощавате, ама нищо не става добре, дори сладкишите!

То и разговорът така ни тръгна – аз попитах за някоя тайна, насока (там каквото и да е) за подобряване на кулинарните постижения и Таньо каза: като начало е добре сол да се слага в ястията… то ако беше до солта – всеки да е майстор-готвач, казвам аз. Е, сега си говорим за общи неща – за майстор готвач се учи, даже много!

Така е, съгласна съм, трябва да се учи, защото кулинарията не е лесна наука, всъщност. Но при добро желание всеки би могъл да подобри вкусовите качества на гозбите, които сервира – за това и старание трябва. Говорим си малко хаотично и се разхождаме в магазина, аз нещо снимам – идва охраната и ни прави забележка, но ние обясняваме, че интервю правим и така продължаваме спокойно нататък. По едно време се сещам, че трябва и да пазарувам за вечеря. Таньо ме пита дали съм намислила какво да сготвя. Не, естествено, че не съм!

И темата отива натам: как се пазарува и как всъщност хората губят повече време в лутане, отколкото в пазар. Пита ме искам ли малко предизвикателство. Изпитвам смесени чувства, защото не съм убедена къде ще се набутам, но смело казвам: ДААА. Добре тогава, давам ти 10 минути да избереш какво ще готвиш – основно, гарнитура и десерт. 10 минути, аз, сериозно ли? Основно + гарнитура + десерт = поне половин час… почвам да се обяснявам колко ще ми бъде трудно да реша и как трябва бързо да ми хрумне рецепта, да се сетя за съставките…

После в един момент си давам сметка, че това твърде вероятно ще му бъде първото (и още по-вероятно последното) интервю, в което „интервюиращият“ ще говори повече от него и решавам да действам бързичко! Яде ми се пиле, за това взимам едни пилешки филета, после мятам в кошницата и една салата айсберг и после почвам да мигам на пресекулки. Добре де, ще ти помогна – ела сега. Отиваме до щанда с млечните продукти, Таньо прави крачка назад, оглежда се и после набързо взима: маскарпоне, грана падано и сметана; после следват яйца и накрая се забързва към отсрещната страна на магазина – взима една опаковка бишкоти савоярди и казва: ето, готово: основно + гарнитура и десерт! Аз явно съм мигала многозначително, защото той пояснява: пилето го приготвяш както предпочиташ: пържено, печено или на скара, може да го поръсиш с малко грана падано; салата айсберг правиш на „цезар“ с прясна майонеза – за това са ти яйцата; с бишкотите, маскарпонето и сметаната – правиш бързо тирамису!

Аз съм във възторг, не само заради помощта с идеите, а защото и аз правя едно бързо тирамису само с разбита сметана и маскарпоне – и някак си нали, great minds think alike и си казвам, тюх да бях станала един шеф-готвач!

И понеже продължаваме да си говорим за пазар и готвене Таньо ми дава идея: да пазарувам набързо всеки ден, като всеки ден да приготвям нещо различно. Или да си правя други предизвикателства, като: вечеря за 15 лв. или каквото и да е свързано със закупуването на точните продукти, които след това ще бъдат употребени и изядени – и да се старая да няма остатъци! Е как така да няма остатъци, питам аз? Аз например всяка неделя вадя всичко от хладилника, готвя и каня приятели – така започвам понеделника с празен хладилник, е почти – има колкото за закуска! – казва ми той. Добра идея, харесва ми – приемам и това предизвикателство. Обмислям да почна и аз да готвя неделите и да каня приятели – само да успея да престана да работя и в неделите!

Сега за вечерята: всичко беше сготвено и изядено, малко бързах за това снимки – няма.

Ще се постарая в неделя да споделя нещо сджуркано от мен, защото вчера пазарувах със замах, пак в Lidl, защото там сега има една Коледна седмица с нещата на Deluxe и вчера се поддадох на много тежко изкушение! Освен това има и много хубави френски вина – аз си купих няколко и мисля да се върна за бис, защото ако свършат ще ми е доста тъжно, а по празниците домашен сладкиш + бутилка хубаво вино е идеален подарък, струва ми се.

p.s. Поради коментарите, че това е прикрита реклама – ами не е. това е разговор с един човек, който е сомелиер на една верига магазини. Ако някой ден реша поддам на запитванията да правя спонсорирани постове или рубрики – ще намеря начин да го направя ясно и видно. Също за сведение – освен храната на снимката имаше и още неща, които си напазарувах и си платих сама.

Моля да спазвате добрия тон, обеди и цинизми не толерирам.