За това, че ме оставяш да говоря, дори когато дрънкам несвързани глупости, но знаеш, че така се разтоварвам. За това, че ме оставяш да заспивам на дивана вечер, когато гледаме филм, след като ти обясня, че не ми се спи и този път ще го гледам докрай. За това, че ме подкрепяш дори в най-кретенските ми начинания, защото знаеш, че е важно да опитвам различни неща. За това, че ме окуражаваш да бъда себе си и никога да не правя компромиси. За това, че ме караш да повтарям на глас, че достойнството е по-скъпо от парите. За това, че изслушваш оплакванията ми, как нямам място в гардероба, но после ми се радваш, когато си купя нова рокля. За това, че ме слушаш търпеливо, когато ти разказвам за новата ми диета, а после ядем заедно сладолед. За това, че ми казваш, че въпреки качените килограми, аз съм най-красивата на света и тялото ми, дало живот на дъщеря ни е най-привлекателното на света. За това, че не ми подаряваш букети, защото знаеш, че не обичам отрязани цветя. За това, че спориш с майка ми, когато аз не искам да се конфронтирам с нея. За това, че никога не ми позволяваш да те сложа под чехъл. За това, че винаги може да мълчим заедно. За това, че говорим за миналото си с хумор. За това, че правим планове за общо бъдеще. За това, че се караш със съседа, когато направи наводнение, вместо мен. За това, че не те е страх да си търсиш правата в болници и пред доктори, когато аз се притеснявам. За това, че ядеш недопечените пълнени тиквички, без да мрънкаш много. За това, че ме разсмиваш, когато ми е тъжно. И въпреки желанието ти винаги да си прав и да имаш последната дума. И въпреки досадните дребни разпри за ежедневни битовизми. И въпреки непрестанните разпри с майка ми.
Те обичам, с цялото си сърце.