#ananeverstops е хаштаг, който използвам към снимки в социалните мрежи и най-вече Instagram когато много работя и съм изморена, когато пътувам, когато ми предстои ново предизвикателство или когато участвам в як (според мен як) проект – от какъвто и да е вид. За моя голяма изненада се оказва, че някои хора се били подразнили и трябваше да прочета едни не особено приятни лични съобщения, изпълнени с гнусен хейт.

Та искам да се обясня, един вид:

#ananeverstops използвам, най-вече като иронично намигване към мен самата – светът продължава да функционира независимо от това, с какво се занимавам и какво правя в момента, Земята продължава да се върти независимо има ли ме или не и всеки ден се раждат нови и нови идеи, възможности и предизвикателства, които си струва да използваш, ако не искаш мозъкът ти да затъне в прах!

#ananeverstops не е начин да се фукам – виж какво правя днес, това е начин да покажа, че не си давам повод да спра, да страдам и да си скубя косите излишно, че животът е хубав въпреки всичко, че винаги можеш да се занимаваш с нещо, което ти доставя удоволствие и те зарежда, а ако вложиш старание и сърце и станеш достатъчно добър – някой ден можеш да го превърнеш в кариера и така няма да ти се налага да работиш от 9 до 5 и да се тюхкаш колко досаден и скучен е животът ти.

#ananeverstops е моето лично предизвикателство да не се предавам и да продължавам напред.

#ananeverstops не е начин да се фукам и да изтъквам какво и как правя – ужасно съжалявам, ако някой го приема така.

#ananeverstops е за днешния ден, в Пловдив – пристигнах вчера привечер, имах една работна среща, след това вечерях с приятел и като се прибрах в хотела работих до 23:30. Тази сутрин станах в 5:30 и продължих да работя, а след малко отивам в ОУ Васил Петлешков, за поредното издание на Кулинарно междучасие. След това тръгвам обратно за София, където вероятно ще имам да доработвам, да заведа Ади на урок по цигулка, да се приберем вкъщи, да домакинствам и да приготвя вечеря, да стегна багажа, да доработя, за да не ми се налага да го правя събота и неделя, да пося 2-3 часа и да стана в 4.

Това е, #ananeverstops. Преди да коментирате тази малка част от опита, живота и емоциите си, които правя публична чрез постове и снимки тук и в социалните мрежи, се опитайте да разберете аз коя съм, какво правя, колко часа ми отнема, колко малко спя. Вероятно някои от вас се справят по-добре от мен – мога само да ви се възхищавам, но за да го сторя – споделете опит, а не мятайте квалификации.

Хубав петък!