Започвам да пиша този текст, давайки си сметка, че на тази дата преди месец, точно по това време – малко след 8 сутринта, обличах тъмносиньо болнично кимоно за еднократна употреба, надявах на краката си болнични найлонови калцуни и сядах в инвалидната количка (която сестрите упорито наричаха само количка) за да ме откарат до операционната, където да ми направят роботизирана хистеректомия.

Много се колебаех дали изобщо да пиша по този въпрос (а тъй като това, което преди няколко часа започнах като един кратък текст, вече е дълго 7 страници – явно ще се превърне в цяла поредица), защото е личен. Бях особено раздвоена от наскорошен коментар „ако блогнеш/влогнеш – на такава тема – блогът ти ще литне!“. Не целя полет в кухото пространство на онлайн популярността, но наистина ми се иска ако мога да помогна с информация що е това хистеректомия, какви са видовете, причините, подготовка за хоспитализация, болничен престой и самата операция и възстановителен процес и т.н. – никъде не намерих адекватна такава на български (положението и нивото във форумите – е плачевно, в културен шок съм!) , написана от първо лице, добре че са американските сайтове!

Държа да отбележа, че не целя да получа съчувствие или да привлека внимание споделяйки лична информация за здравословност си състояние, искам да обърна внимание на важна тема и поне малко да допринеса за разбиване на стигмата и срама около „женските неща“ – в каквато графа спадат всички гинекологични проблеми, заболявания и дори женската сексуалност. Ако този пост накара поне една жена да си организира времето, така че поне веднъж годишно да ходи на рутинни прегледи при гинеколог – значи има смисъл в този напън. Освен това последните няколко седмици, отговаряйки на редица въпроси вариращи от „как си, надявам се, че вече си добре?“ до „ама КАКВО ТОЧНО ти правиха?“ според степента на възпитание и такт на задаващите ги, се налага все по-често да изнасям мини-разяснителни и образователни лекции, както и да препоръчвам доктора си (до колкото знам към момента вече има записани 2 операции на близки при него).

Хистеректомията е голяма коремна операция и най-честата гинекологична, като се нарежда веднага след секциото. Към хистеректомия (хирургично отстраняване на матката) се стига поради различни причини, според всеки индивидуален пациентски случай и по преценка на лекуващия лекар гинеколог или онко-гинеколог. Може да бъде направена в 3 варианта: коремна, лапароскопска или роботизирана хистеректомия. Коремната операция се прави по най-традиционния начин посредством отваряне на коремната стена, лапароскопската и роботизираната са по-щадящи и по-малко инвазивни версии на хистеректомия, които могат да бъдат приложени в случаите, в които степента на заболяването/уврежданията позволяват. Разрезите са малки (аз имам 4 малки „дупки“ около сантиметър всяка). Последните години се говори усилено, че роботизираните операции са хирургията на бъдещето – и определено съм убедена, че ще е точно така. ТУК можете да намерите подробности за хистеректомиите, за да не ви преразказвам (т.е. преписвам). По-смелите могат да изгледат ТОВА видео – компютърна графика, за да видят как точно изглежда операцията с робота DaVinci.

В моя конкретен случай беше най-удачно да се направи роботизирана, която е най-малко инвазивна, избягва се загуба на кръв и възстановителния процес е значително по-кратък. Причината да ми бъде направена тази операция бяха маточните миоми, които години наред водеха до обилна кръвозагуба по време на менструация, поради което последната година бях с влошаваща се тежка анемия и сериозен дефицит на желязо и витамин B12, силните болки по време на цикъл, поради които пиех твърде много болкоуспокояващи и опасения за злокачествени образувания на шийката на матката (тази седмица трябва да бъдат готови хистологичните и леко се притеснявам).

Тук е важно да отбележа, че умението да се наблюдаваме и да обръщаме внимание на всички неразположения или нетипични състояния е изключително важно! Подценявах месеци наред световъртежа, главоболието, умората, тоталната липса на енергия, които са били първите признаци на влошаващата се анемия, защото съм свикнал ада съм силна, да се боря и да не се предавам и вечно се движа с „нищо ми няма, ще се справя“. Бях свикнала с ужасно болезнените менструации, кръвоизливите и излизането от строя за по няколко дни в месеца и само стисках зъби, повтаряйки си „и това ще мине“. Ако бях предприела по-рано мерки, щях да си спестя 7-8 месеца мъки. Но както се казва в приказките: всичко е добре, когато завършва добре.

Т.е. ако преди, по време, след цикъл усещате нетипични болки, неразположение, получавате силни кръвоизливи, менструацията продължава по-дълго време (последните месеци цикълът ми продължаваше по 10-12 дни!) – незабавно се консултирайте с гинеколог!

Аз съм от този вид особено досадни пациенти, които обичат да имат свободата за информиран избор, пък и имам достатъчно широка лична, здравна и обща култура и в момента, в който стана ясно, че операцията е неизбежна и става въпрос за КОГА е не за ДАЛИ да се направи, не се примирих с първия отговор и вариант класическа коремна операция, а бях решена да намеря най-доброто за мен или поне да потърся второ мнение. Докторът, при когото ходих на контролни прегледи последните две години (тъй като дългогодишният ми гинеколог имаше сериозен здравословен проблем и прехвърли щафетата на по-младите си колеги и негови ученици) отговори на въпроса ми има ли възможност за лапароскопска операция (не особено убедително) негативно, което ме остави по-скоро с убеждението, че той не може/не желае да направи тази операция и предпочита стандартната коремна хирургия.

Всъщност Александър ми подсказа да проверя за второ мнение първо в Токуда, където използват именно робота DaVinci в тазовата и коремната хирургия (за съжаление последната половин година ни се наложи почти всеки ден да посещаваме болницата). Знаех, че наши приятели имат приятел онко-гинеколог именно там и по стечение на обстоятелствата се оказа, че именно той оперира с робота DaVinci. Но дори да нямах помощ от приятел, пак щях да стигна до д-р Тодор Димитров, защото в сайта на Токуда добре е обяснено кой кой е, има достатъчно информация за роботизираната гинекология и за роботизираните операции с DaVinci изобщо.

Независимо от факторът приятел на приятел, д-р Димитров не от лекарите, за които трябва да чакаш с месеци, нито се иска специално ходатайстване и дори да бях случайна пациентка – резултатът щеше да е същият, защото го видях как си общува с всички пациентки, докато лежах в отделението. Това, с което спечели доверието ми е, че ме разпитам много обстойно и ми направи 2 продължителни и детайлни прегледа, преди да каже „да, правим го!“. Даже в началото умерено ме нахока, защото аз влетях с думите: „идвам за мнение дали съм подходяща пациентка за роботизирана хистеректомия с отстраняване на фалопиеви тръби и шийка на матката.“ С доста търпени и голяма доза чувство за хумор ми обясни, че той е човекът в тази стая, който може да реши за какво съм подходяща пациентка, а не аз.

Голяма роля за взимане на решението изигра и факторът семейна обремененост – това, между другото е СУПЕР ВАЖНО – и е добре да знаете майките, сестрите и дори бабите ви дали са имали гинекологични проблеми – и ако да, какви точно. Знам, че в много семейства не се говори открито и не се споделят спокойно здравословните проблеми, особено „женските“, но е важно да разпитате и да сте подготвени. Моята баба по майчина линия е била оперирана от рак на яйчниците, майка ми имаше големи миоми и сериозни проблеми заради тях, като така на 44 години й махнаха матката (което тогава не знаех, че се казва хистеректомия), баба ми по бащина линия също имаше гинекологични проблеми – т.е. генетичната лотария не играе благоприятно в моя конкретен случай.

Д-р Димитров ме разпита за още нещо, което ми направи много добро впечатление: разпита ме кои са били предишните ми гинеколози и какво е било тяхното мнение и техните наблюдения. Бях подготвена с копия от резултати от изследвания и амбулаторни листове от последните няколко години, които прегледа – за да проследи развитието на нещата. Този вид приемственост винаги ме впечатлява приятно, като на нашата територия е по-скоро рядкост, обикновено съм свикнала отношението между доктори, особено от различни болници, да е като между конкуренти, почти на нож.

И така – епизод 1 от мини-сериала „Ана & хистеректомията“ завърши, очаквайте следващата седмица: нужни изследвания и консултации преди хоспитализация.