Миналата седмица, след като бях гост на специалното предаване на БНТ1 по повод кралската сватба, няколко човека ме поздравиха за участието, като повечето от тях добавиха, че не биха могли да се справят, защото биха се притеснявали прекалено много пред камера. За това ето тук няколко основни съвети как да се справите с ТВ участие:

Напишете си домашното – естествено, че е важно да сте подготвени за темата, по която са ви поканили като коментатор. Ако не се чувствате достатъчно готови да говорите – просто откажете участие. Знам, че днес всички са готови да дадат поне лявата си ръка за 15 минути ТВ слава, но може да се окаже 15 ТВ провал.

Спокойно, всички грешат – дори да сгрешите и да се объркате – споко, извинете се и продължете с усмивка.

Контролирайте говора и ЪЪЪЪ-канията – няма нищо по-досадно от дългите ъъ-кащи паузи. В такива моменти аз лично сменям канала.

Не подценявайте силата на „завършения продукт“ – не е важно само какво и как говорите, но и жестовете, мимиките и дори гримът и облеклото.

По-внимателно с чуждиците и сложните думи – вярно, че всички сме „диджитъл хора и ърбан кутлурата ни залива и сме все по фенси евенти и следим инфлуенсъри и последните фешън трендове“ – ама това изречение е претенциозно и не показва нищо друго освен оскъдно въображение и беден речников запас!

Забавлявайте се – ако не ви е забавно и не ви кефи – просто не го правете! Ако гласът ви трепери, на челото избива ледена пот, ръцете са мокри и изглежда, че имате тремор – нито на вас ще ви е забавно, нито зрителите ще ви харесат особено много.

А относно моето участие – винаги може и по-добре, гледах записа и си видях грешките, lapsus -ите, както и моментите, в които се наложи да си прехапя езика, за да не кажа нещо политически некоректно или да не се разсмея. Т.е. ОК бях, без излишни изхвърляния.

2 от 3-те снимки в текста са от 2012-те и рубриката ми за Животът и други неща на Сибина и Асен Григорови, пак по телевизията майка, т.е. БНТ.