Или по-скоро липсата на такъв, напоследък – ако трябва да бъда болезнено откровена.

Миналата година бях в чудесна форма и се чувствах ЧУ–ДЕ–СНО! Правех някакви физически упражнения всеки ден, дори и по 15-20 минути, свалих едни 6-7 килограма, стегнах си задника, слязох един размер дрехи по-надолу, горе-долу успях да си вкарам хормоните в някакви приемливи норми и се чувствах супер!

Никога не съм била слаба в онзи, общоприетия смисъл на думата но пък в същото време допреди 6-7 години с относителна лекота поддържах едни и същи килограми и физическа активност, тотално подценявайки факта, че с напредването на възрастта ще трябва да адаптирам движението и спорта така, че да мога да запазя ставите си гъвкави, задника си стегнат, метаболизма си работещ и изобщо общата си физическа издръжливост на ниво. Тези неща ги открих миналата година и до началото на тази пролет всичко беше супер!

После настана малък работен хаос, правих подобрения в устройството на дома, заех се да развивам нови проекти, които погълнаха голяма част от и бездруго малкото ми свободно време. И така постепенно отсвирих ежедневните физически активности. А когато работата ти е свързана със седене на бюро в продължение на часове – това е убийствено! А когато имаш възможността да работиш от вкъщи, по клин и тениска (или направо по пижама, както дойде) и не ти се налага да се движиш много, а котката ти служи за извинение за прескачане на упражненията с телевизора, защото ти се катери по гърба по не особено приятен начин – имаш всички извинения на света да продължиш да отлагаш спорта за „от следващия понеделник почвам“.

Тази тирада от по-горе я изнесох – в доста по-разтегнат вид на близки и роднини, с надеждата някой да ме поведе за ръката към най-близката спортна зала или тази с най-търпеливите инструктори, както дойде. Една част от приятелите ми практикуват спортове, в които не изпитвам нито желание, още по-малко усещам в себе си физическа способност да се включа (гмуркане, мотокрос, офроуд-ски и сноубординг, бокс…), една друга малка част тренират тенис или ходят по зали с лични инструктори, а третата част са по-големи лемури и от мен. Но все пак се намериха и хора, които се навиха и даже вече правим план. Пък и моите приятели имат приятели и мълвата за „хайде да си организираме спорно предизвикателство за два месеца и всеки ден да спортуваме нещо“ доведе до това, че се сдобих с тази прекрасна карта Sportpass и сега връщане на зад няма, защото аз не мога да губя, харесва ми идеята всеки ден с нещо различно да си давам почивка от работа, родителстване и домакинстване и да се наслаждавам на време със себе си (и в компанията на всичките ми телесни течности и охкания, егати как звучи – но да, no pain – no gain)  освен това резила да се отметна не мога дори да си го представя!

Като изключим жалкия ми опит отпреди няколко години да играя тенис (много тичане и координация, мамакаму!), не съм практикувала спорт изискващ общуване с други хора от времето, когато ходех на фитнес в обедната почивка или след работа – т.е. пред 7 години. Та сега, съм се заела да си правя план, който към момента включва: плуване, фитнес, табата и евентуално кросфит – да видим как ще ми се получи, ще споделям в Instagram. А сега заминавам да си купувам джапанки, по-голяма и лека хавлия и да си запиша час за кола-маска.

О, ако ми се получи достатъчно добре това мини-спортно предизвикателство, мога и да се прежаля да ви покажа снимки тип преди и след ? така че леля ви да ви послужи за мотиватор!

p.s. В текста има продуктово позициониране, защото картата ми е личен гъзарски подарък!