Последният ми пост е преди месец, защото пътувах, боледувах и работих – от всичко по много.
Пътуването е най-вълнуващата част, най-вече, защото бях в Калифорния и обикалях Сан Франциско, Биг Сур, Напа и Сонома. Излишно е да казвам, че никак, ама никак не ми се връщаше. Има нещо лежерно и леко бохо в калифорнийския въздух, съвсем добре разбирам защо Керуак се е оттеглил от светския живот именно в Биг Сур – ако можех и аз щях да подходя така.
Не писах този месец, защото имах и фаза на преосмисляне на блога и изобщо начина, по който присъствам и споделям онлайн. Мисля, че е време да се върна към себе си и откровения си (дори и понякога циничен и груб тон) и да загърбя така модерните колаборации сътрудничества – има достатъчно от тях в пространството.
Следващите дни предстоят снимки, очерк на пътешественика и няколко чисто практични съвета какво да опаковаш в куфара, за да си ОК в града на мъглите и ветровете.
май 4, 2017
Ех, „преосмисляне на бога“ е най-якото вероятно-тайпо 🙂
май 5, 2017
Вероятно тайното мото, по което се движа е: ако правиш грешки, то нека са епични/забележителни ? Определено добре се е получило – философско, дълбокомислено, почти по Керуак.