Няколко неща открих по времето на тазгодишния великденско-празничен маратон:

1-преяждането не е задължително – свалила съм 1 кило за тия почивни дни! Всичко е въпрос на воля и добра организация, както и да не си оставяш никога, ама НИКОГА специални празнични храни, които да ти служат за награда за специални поводи и заслуги и в момента, в който ти паднат – да се наядеш като за трима.

2-станала съм асоциален темерут и нямам никакво желания да пиша прочувствени sms-и, да прозвънявам родата и приятелите и да им честитя. Ако искам да се обадя на някого – всеки ден е подходящ, не само празничните. Малкото хора, които наистина ме познават и с които държим истински един на друг го знаят и разбират.

3-празничните подаръци са излишно харчене на пари и безсмислено зариване с вещи

4-бутилка вино е винаги добре дошла

5-можеш да се живее и без козунак – палачинки на Великден също се оказа, че вършат работа

6-ако искаш да намериш занимание на домочадието за ½ ден – възложи на мъжа и детето боядисването на яйцата, а ти седни да четеш книга!

7-ако искаш да амбицираш домочадието да си подреди, прибере и изчисти хола, стаята и изобщо всичко, което прави апартамента ти да прилича на цигански катун – покани гости! Ако гостите имат дете, приятел/ка на твоето – този метод действа безотказно.

8-за да поканиш гости не са нужни големи приготовления: ядки, соленки, коктейли, вино, хумус, гуакамоле, лютеница – т.е. нещо солено + дипове и достатъчно алкохол е тотално ОК

9-животът продължава, дори да не качиш снимка на великденското агне, боядисаните яйца, изящния козунак в социалните мрежи!

10-егоизмът понякога е израз на чувството за самосъхранение – празниците са добър повод да си починеш, да разчистиш домът от всичко ненужно и животът от всичко излишно – и буквално, и преносно!