Няма начин да не сте попадали на телевизионно предаване, авторска колонка или друг вид коментар с женско или lifestyle списание, в които да се коментира едно от следните:

• Външният вид и начина, по който се обличат политиците или техните съпруги
• Облеклото на родна звезда Х
• Облекло и външн вид на холивудски звезди/музиканти/друго по време на филмови или музикални награди

Обръщали ли сте внимание кои са хората, които обикновено правят тези коментари? Аз да, и с прискърбие мога да кажа, че твърде често това са хора, които нямат нито опита, нито професионалната експертиза да го правят, а са обикновени attention whores, които са готови на всичко за своите 15 минути слава, дори това да означава да ръсят безскрупулни коментари по адрес на хора, които са постигнали много, оставили отпечатък с работата, творчеството и таланта си в обществото и имената им ще се помнят дълго, ако не и вечно.

Напоследък, покрай Добри обноски, ми се налага да обяснявам дълго и обстоятелствено какво съм работила и какво съм учила, преди да посмея да се занимавам с консултации по бизнес и социален етикет, личен и публичен имидж, комуникации – включително корпоративни и презентационни умения и имиджмейкинг (и последния да затвори вратата).  Иска се много четене, много учене, много любопитство и интерес, изострена наблюдателност и не на последно място – поемане на огромна отговорност.

Имено заради последното – отговорността, последните две години ми право особено лошо впечатление факта, че кой ли не се опитва да го играе, ако не с работа, то поне с коментари, всичко от спектъра на стилист до ПР, от специалист по етикет до имиджмейкър – а резултатите са повече от смешни и показват единствено злоба и жлъч.

Облеклото на президентшата може да бъде коментирано от експерти по държавен протокол и бизнес етикет, не от леля Гичка, която да формулира усещането си за нещата с „мьи нье миь хареьсва, пък“. Дрехите на холивудските звезди на червения килим преди връчването на годишните награди Оскар може да бъдат коментирани от стилисти, имиджмейкъри и експерти по бизнес и социален етикет, не от особа, чиято осанка неизменно събужда рефрена „животът ми е поп-фолк“ в съзнанието.

Интернет прави всички експерти. Facebook дава трибуна на всички разбирачи за изказване на коментари, оценки и препоръки, като всички стават автоматично специалисти по всичко: от тенис до мода, от политика до футбол, от държавен протокол до гурме рецепти.

Дебелата лелка с впитите дрехи във всички нюанси на розовото и силиконовите презрамки на сутиена, които трябва да играят ролята на прозрачни, която се качва пред нас на ескалатора в мола може и да е смешна, но какво ни дава право да обсъждаме нейния вкус? Пишейки това си давам сметка, че и аз съм коментирала под постове или съм слагала емотикон с проронена сълза под подобни снимки.

Всъщност липсата на каквото и да е поведение и елементарно възпитание е далеч по-плашещо от проявата на лош вкус. Неспособността на 90% от народонаселението да поздрави адекватно, да се извини адекватно, да говори тихо на публични места по мобилните си телефони… мога да изброявам безкрай.

Признавам грешката си да коментирам или да реагирам с емотикони снимки осмиващи непознати и в момента малко ме е срам, че съм си позволила да падам на ниво квартална клюкарка, нещо нетипично за мен. И предвид тези ми размисли се сещам за репликата на кучето, което казало: „Всичко е въпрос на вкус! и си облизало задника…“

Та така – всичко е въпрос на вкус, освен онези твърде редки случаи, когато става въпрос за етикет, от който – уви – твърде малко хора разбират.

p.s. искам да направя малко уточнение – когато се коментират дрехи, облекло, аксесоари, обноски, грим, прическа и т.н. е добре тези неща да се определят със събирателното „външен вид“. А с думата „визия“ е добре да се борави внимателно, защото освен визуална образност се използва за определяне на виждане по даден въпрос, както и за обща представа бъдещето или за нещо, което предстои, като „визия за развитието на София“ – което само по себе си е оксиморон, защото никой – явно – няма такава, но това е тема за друг, съвсем отделен текст.