Има моменти, в които ми се иска да прочета някоя лека, ведра и неангажираща книга. Но в същото време да бъде написана с много чувство за хумор, да има жилка ирония и да не бъде скалъпена елементарно и съчинена с речник от не повече от 2 000 думи. Сега е модерно такива книги да се наричат чик-лит. Предпоследната такава, която прочетох преди около пет години беше „Сексът и градът“ и после се чудих дълго време как в този бълвоч някой е прозрял потенциал за сериала.
Това лято намерих перфектната книга. Написана е от мъж, но е невероятно женска. Весела, тъжна, забавна, иронична и на моменти хаплива – главната героиня прилича поне малко на всяка жена, която познавам, както впрочем и на мен. Една история на три приятелки – силни градски момичета или успели еманципирани кучки – върпос на интерпретация.
„Чувствителността в днешно време не е плюс. Но лошото е, че не предлагат оперативното ѝ отстраняване в дискретна частна клиника срещу прилична сума.“ Си мисли в един момент Зара – главната героиня на „Най-добрата в играта“ и все едно го казвам аз. Не че трябва да се оприличавам задължително с главния образ на всеки роман, но все пак е по-приятно да четеш история, която по някакъв начин има препратка към твоето ежедневие, нали?
Марио е успял да разкаже с финес и елегантност ежедневието на една жена – успяла, с кариера, със скелети в гардероба и със своите съмнения и страхове без да размаже историята като една литературна сапунка. Идеалното четиво за летните жеги и почивните дни.
юни 24, 2011
Аз бих препоръчал и тази:
http://asktisho.wordpress.com/2007/06/18/justice4all/
За съжаление тиражът й отдавна вече е изчерпан и може да се чете само онлайн – в блога на автора. Безплатно е, естествено. Но пък си има чара да е писана по-рано и „сцената“ да е действителност, която вдъхновява въпросния Марио цели 4 години по-късно.
Нямам нищо против, естествено, изпреварил съм събитията с 4 години явно, по отношение на дебютния си роман, това е по-скоро комплимент. Но винаги съм смятал, че българските писатели трябва да умеят и да четат, освен да пишат.
Или поне трябва да следят другите български автори в техния жанр…За да не се повтаряме. По брой ние рядко надхвърляме пръстите на едната ми ръка…Иначе идеите принадлежат на цялото човечество и Марио получава моите симпатии за това, че вибрираме на същата честота. Макар и с известно закъснение.
Обаче сopy-paste-bitch-slut-amercan-lifestyle-attitude-а го няма там, в дебютния ми роман. Има само прецакани софийски киселяци и прецакани софийски кифли, които ги въртят около добре поддържаното си маникюрче не защото са алчни, а просто защото могат. И го правят ДОКАТО могат.
Абе въобще, има „Справедливост за всички“…, хехе.
Кой беше казал, че да си вземеш хубава жена е все едно да си купиш цяла нива заради цъфналите карамфили?
Хубавите земи се арендоват, сеят се, торят се, експлоатират се до край и после на собствениците им остава само някаква дрънкулка от 200 лв – колкото да имат някакъв спомен. Ако, разбира се, „хубавите земи“ са били единственото, на което са разчитали, за да се реализират като личности…
Така че, помисли си доколко искаш да приличаш на нашите главни героини.
Дори този тиранин времето, който ще екзекутира теб, мен и Марио след време, това е 100% сигурно, в момента работи срещу теб.
Представи си, че си мъж.
Или си 90 годишна баба.
Обаче със същата енергия.
Има ли какво друго да предложиш на света, освен bitch-slut-amercan-lifestyle-attitude-а?
Сигурен съм, че има.
Наблягай на тези неща…
юни 25, 2011
Благодаря за коментара – ще прочета и твоята книга, веднага се заемам със свалянето й. И поради леко хапливия ти коментар после ще си кажа откровено как ми се струва.
А пък книгата на Марио според моето скромно мнение не носи нищо от bitch-slut-amercan-lifestyle-attitude-а. Напротив.
юни 26, 2011
Единствените общи неща между двете книги са, че действието се развива в България, главната героиня е жена, а са написани от мъж! Що се отнася до bitch-slut-amercan-lifestyle-attitude-а – първо прочети цялата книга и после давай оценки. И за финал – нито ти, нито аз сме първите в този сегмент…
юни 28, 2011
И това, че ни е първи роман. И това, че сме зодия скорпион. И това, че приятелките са три, „силни градски момичета или успели еманципирани кучки – въпрос на интерпретация“ – и това.
Нищо лично, приятелю! Вдъхновяваш. Чета те в момента. Ще вдъхновявам и други хора да те четат, както обещах в коментара по-долу. Романчето никак не е лошо.
„Злобата“, която може би усещаш, е само „спортна“. Няма лошо. Тя не хапе. Тя стимулира.
Поздрави!
юни 27, 2011
Ето това, пък, ще бъде причината аз самият да се запозная по-подробно с неговото творчество и не само с конкретното произведение, което, обаче, ще мотивирам много други хора да си купят и да прочетат…
Виж, от това печелят всички. 🙂
Сори за болезнените нотки в „леко хапливия“ ми коментар, не искам те да бъдат такива. Но има пасивен, безполов (аз го наричам още „импотентен“) начин да изказваш мнение – такъв, който остава незабелязан, има и активен метод, който не само, че остава „забелязан“, но и подтиква към действие. Пък и не може да обвиняваш един автор, че смело и а(тра)ктивно (се) излага (с) мнението си – дори контрольорите в градския транспорт го правят 🙂 Разликата е, че последните разполагат с една идея по-малко изразни средства и с една идея повече злоба. Но и това не е проблем, защото също е резултат от професионалното изкривяване… 🙂
Що се отнася до откровеното ти мнение за моята първа литературна творба – по-скоро е задължително то да бъде откровено, пък и стореното-сторено, вече нищо не мога да направя по въпроса. 🙂
Отдавна приех разумната стратегия да не се „радвам“, когато ме „хвалят“, защото така не ми се налага и да „страдам“, когато ме „порицават“…Така че, мнението ти е ценно, но се простира само до границите на личното любопитство, което винаги има субективен характер.
С две думи: shoot me! 🙂
Но, все пак, имай предвид, че това беше само едно първоначално упражнение по разписване – чудесна основа за много по-смислените неща, които дойдоха след това – „Душа назаем“, „33 любовни истории“, ‘По Пътя към Сантяго“ и т.н.
Айде, стига съм си правил реклама, вече ще правя реклама само на Марио, за да не ми се разсърди човекът! Ако книгата е добре разпространена в мрежата от книжарници, ще се озове на нощното шкафче на много хора в съвсем скоро време…Просто познавам лично тези, които биха се заели с такъв сюжет. 🙂
Ако не е достатъчно разпространена трябва да използваме този линк:
http://www.book.store.bg/p52885/naj-dobrata-v-igrata-mario-trifonov.html
а не посоченият в статията, защото не е съвсем точен.
Поздрави!