В момента в България ми липсват силни положителни женски образи в медийното, публичното и т.н. пространство или с други думи – като част от масовата/популярната култура.

Имаме едни и същи имена, с които боравим за пример от години: Саша Безуханова, Кристалина Георгиева, Маги Малеева, Юлия Берберян и… и после почвам да цикля, защото а) някои жени отдавна не са в публичното пространство и рядко се сещам за тях, б) жените, които истински работят за промяна на средата, рядко търсят показност и в) някои с времето толкова много се дискредитираха, че вече нямам сили да ги гледам с уважение.

Освен това тук е модерно жълтото, мръсното и долното. Примерът с Цветелина Стоянова е показателен – какво ли не се изрови и изписа, само за да се капитализира от една човешка трагедия.

Тук е модерен bitchtalk-a: на коя кое й е лошо/криво/гадно/долно/проблематично…. Не е ОК да похалиш някого за нещо добре свършено, защото няма да продаде – нито тиражи, нито рейтинг ще вдигне. Важно е да има скандал, да има клюка, да има жлъч. Важно е да има елемент от „и звездите също плачат“ или „може да има собствен бизнес, но пък е грозна!“ или „богата е, ама няма първа корица на списание“…

Липсват ми истински примери, силни жени, които да мога да показвам за пример на Ади Б. – защото към момента съм принудена да показвам Мишел Обама, Мадлин Олбрайт, Маргарет Тачър (не си и помисляйте да направите сравнение с Кунева!), Шерил Сандбърг и т.н.

Искам жените да си помагат и да се подкрепят, да бъдат приятелки и ментори, да бъдат подкрепа и упора, да си помагат в израстването и развитието, вместо да се задоволяват с това, което имат и да се дърпат една друга назад.

Слагам тези цитати тук, за да ви стимулират да мислите в една продуктивна посока, защото най-важното нещо, което ни определя са наистина изборите, които взимаме – ежедневно.