Харесвам актрисите от началото и средата на миналия век, защото не ги познавам отблизо по начина, по който в днешно време познаваме кино-звездите. Списанията, жълтите издания, телевизията риалити програмите и социалните медии скъсяват разстоянията и знаем твърде много за хора, които нито познаваме, нито реално ни интересува с кого спят, какво ядат, кога раждат, какво носят и какво ядат – или всъщност по-често как гладуват.

Та затова харесвам актрисите от сребърния екран, защото знам малко за тях. Като Марлене Дитрих – знам малко за нея, но харесвам начина по който изглежда, филмите й и ролите й – повече от достатъчно!

А начина, по който ми се поднасят на тепсия сегашните известни не ми харесва, не ми допада и не ме вдъхновява.