От известно време се говори все повече за жените в технологиите, IT сектора и техническите специалности и то не за друго, а защото или ги няма – или са малко. Пък и напоследък се наредиха няколко събития, в които темата беше засегната – Start Up конференцията, представянето на книгата на Шерил Сандбърг „Устреми се“ съвместно с BCWT и уеб семинара на BG Site, като тук и моя милост участваше в панела наречен Tech Girls (като аз не се стърпях да кажа, че сме наравно между tech girls и tech лели в залата).

Преди да разказвам за какво си говорихме искам да направя следното уточнение: никога не съм вярвала, че има значение дали си мъж или жена, но за сметка на това дълбоко вярвам, че ако искаш да успееш в дадена сфера се иска да работиш – и то здраво, да бъдеш любопитен за новостите в същата тази сфера и да бъдеш любопитен и любознателен принципно – защото тези две качества винаги помагат на хората да разширят хоризонтите си.

След като направихме това уточнение и конкретно за малкото жени в технологиите имам следните впечатления, които обстойно обсъдихме в петък и всички сме съгласни, че:

Има малко жени в технологиите, защото има малко момичета в техническите специалности

От части малкото количество момичета в техническите специалности се дължи на факта, че малко момичета биват насърчавани да се занимават именно с такива

Все още и твърде често битува мнението, че момичетата и жените не разбират нито от математика, нито от точни науки – какво остава за tech специалности и IT сфера

Като цяло промяната трябва да дойде отдолу нагоре: лично отношение (в семейната среда) -> отношение като цяло (в обществото) -> образование -> допълнителна квалификация или професионално преориентиране -> професионална реализация.

В петък не обсъдихме достатъчно един много важен аспект от жените в Tech бизнеса: жените като създатели на определени продукти, джаджи и услуги и жените като потребители на същите. Преди две години Фани Здравкова (тогава търговски директор на Logitech за България) за Jobtiger.tv формулира много правилно нещата: след като IT индустрията (общо казано) става по-достъпна и започва да влиза в домовете, всички големи компании започват все по-усилено да създават продукти, насочени към жените. Тук можеше да поговорим повече, но се отплеснахме на общи теми. Аз само искам да допълня, че ако една жена е склонна да плати сума Х за една джаджа, само защото е розова (нищо, че е надценена) от това индустрията печели – и то много, нищо, че често се смеем на жените с розови джаджи.

Единствено Бианка беше конкретна и даде пример от собствената си работа като програмист, че често жените намират неща, бъгове и т.н. в определени програми и продукти, които мъжете пропускат – това се обяснява с различен подход, но в дългосрочен план работни екипи от мъже и жени са изключително успешни.

Всъщност тук е моментът да кажа кои бяхме:

Ива, Бианка, Елена, Ники и Събина модерираше

Понеже имаше въпрос защо Ники е сред жените – той даде много добра мъжка гледна точка, пък и поговори конкретно за какво го питат жените и какво коментират, когато пише за джаджи. Всъщност основно го питали за „какъв телефон ще ми препоръчаш“ неща. Така де – и аз съм го питала за съвет, защото и моето HTC умира след 3 години вярна служба…

Това, което ме впечатли, е че какъвто и да беше въпросът, какъвто и да беше отворът – рано или късно все стигахме до момента, в който обсъждахме общовалидни и общочовешки неща, като: образование, възпитание, отношение към работата и дори стигахме до бизнес етикет и начин на поведение на работното място. в други моменти просто стигахме до момента, в който говорехме до общата сексуализация и дискриминация на жените.

Всъщност разговора започна с въпроса на Събина – как трябва да изглеждаш. Точно в Tech индустрията, според мен, освен ако не искаш да станеш прототип на cyber porn героиня – няма никакво, ама никакво значение как изглеждаш. Има значение какво знаеш, какво можеш и как си вършиш работата.

По отношение на бизнес етикета, добрите обноски и маниери и корпоративната и бизнес културата изобщо – мисля има още много какво да се подобри, поне в България. Може би това трябва да е отделна тема, за да не се отплесвам тук, защото ми прави впечатление, че масово хората нямат елементарна представа къде как да се държат.

За сексуализацията на женския образ – живеем в толкова консуматорско общество, в което толкова сме свикнали, че сексът продава, че повече няма накъде! Припомням лекцията в първия TEDxMladostWomen на Петя “Foxy” Желева за жените в гейминга.

И понеже казах, че живеем в сексистко и мачистко общество, което беше туитнато и след това получих запитване какво имам предвид, та ето в примери:

В първата ми работа имаше един „колега“, който често идвайки на работа заявяваше: която не е правила секс скоро, много много да не ми се мярка, защото не ми се занимава с кисели и недоебани….

Във втората ми работа имаше един шеф, на отговорна позиция, който непрестанно се „слагаше“, особено му допадаше да тормози по-млади и видимо притеснителни жени. Един ден на среща, на която присъства и УС на дадената институция той се появява и казва на моята колега (облечена с пола тип клош, т.е. по-широка, а не права, до коляно): така с тази секси поличка като те гледам направо ми идва да ти запретна полата и да те оправя на масата (разбирайте заседателната маса). Предавам по спомен, но това беше контекста. Всички се вцепениха, никой не реагира, момичето се разплака и излезе тичешком, аз я последвах. След това ме хвана яд, че не съм реагирала веднага и на място. Всъщност този същия човек се беше пробвал и мен да тормози, но някак успях да се справя – а той адски учудено ме попита защо така реагирам и ми обясни, че това били комплименти. На забележката ми, че комплименти са неща от сорта: „изглеждаш добре“, „елегантна си“, „хубава рокля“, а не: „като те видя и ходя да лъскам в тоалетната“, „толкова ми харесваш, че искам да те поканя в обедната почивка в един хотел наблизо“ и „с тая рокля като те видя и всеки път ми става“ – това е verbal sexual harassment – отвсякъде! После имах един колега (когото уволниха, защото го хванаха в злоупотреби), който започваше с неща от типа на: „имаш много хубави обувки, адски ще ми отиват на раменете“ до това, че беше казал на едно момиче, че ако не му пусне ще й вгорчи живота и ще направи така, че да я уволнят.

Това, драги мои е ежедневие в родните институции и корпорации – толерира се, не се подават сигнали и е една от причините, поради които част от жените са толкова зли.

В малките фирми, особено tech и start up сектора е по-различно – защото работим в малки екипи, защото се намираме себеподобни и защото уважението е въпрос на начин на мислене и съществуване.

Обсъдихме и други общочовешки въпроси, като: какви качества трябва да притежава една жена, за да стане мениджър в tech фирма/компания? Същите, качества, които трябва да притежава и един мъж и изобщо валидни за всеки сектор: да бъде толерантен човек, добър ръководител, team player, добър лидер, който дава добър личен пример, да може да организира и мултитасква себе си и останалите, да намира правилните хора за определена работа, да разпределя работата и да следи изпълнението на задачите, да умее да длегира – и да има доверие на хората, да бъде самоуверен и спокоен човек – иначе лесно се губи доверие, да има интуиция, да умее да вдъхновява, да бъде творческа и креативна личност…

Яна в един момент зададе въпроса: как реагирате, когато ви наричат кучки? – ами поставяш човека, нарекъл те кучка на място. ако знаеш коя си и какво можеш, обаче, това не би трябвало да те обиди – „кучка“ е общото название за жени, различни от кукла-барби, сладурана, миличка и т.н. Ако мен конкретно питате: когато някой ме нарича кучка, то не аз имам проблем, че въпросния човек: с културата, възпитанието и възприятията си. Това, че съм силна, издръжлива, работя повече от някои мъже, които познавам, имам и ръководя собствен бизнес, понякога съм твърде взискателна и имам високи стандарти не би трябвало да е проблем. А щом за някого е проблем, то значи този човек и аз сме от различни вселени и имаме различна лична и работна култура. Точка.

Няколко думи и за колебанията на жените – както Бианка и Събина отбелязаха, когато мъж има идея, в която е дори само 20% убеден и подготвен да презентира, то той се мята смело. Докато жените чакат да са на 80% и нагоре убедени и готови, което ги саботира, защото самия факт, че пробваш нещо ти дава автоматично 50% възможност за успех.

Друго, за което говорихме е личния пример: как децата – независимо дали са момичета или момчета, трябва да се възпитават в духа, че могат да постигнат всичко, стига да полагат достатъчно усилия. Също така е важно да ги възпитаваме да бъдат предприемчиви – т.е. не задължително да чакат някой да им предложи нещо, а те сами да измислят, да бъдат творци в собствения си живот и че не е задължително „професионална реализация“ да значи да станеш наемен работник някъде, може да бъде и ти сам да си измислиш работа, фирма, ниша.

И за финал нещо важно: жените често се само-саботираме – не само чрез личните си страхове и несигурност, но и една друга. Предполагам сте попадали в порочния кръг: щом е красива – няма начин да е умна, щом е млада – няма начин да не е нечия любовница, ако е млада, красива и умна – значи 100 на 100 има нещо нередно: връзки, богат баща, друго по избор. И още нещо: липсва помощ и менторство сред жените професионалисти, включително в tech сферата.

И съвсем за финал: нека работим повече върху личните си човешки качества и способности и да отглеждаме сигурни в способностите си, уверени и щастливи деца!