Напоследък наблюдавам все повече хора, на всякаква възраст, от всякакво потекло, от всевъзможен социален произход, в чиито очи се чете чистосърдечна мъка и почти монументален умствен напън, когато трябва да решат каква дума трябва да използват, за да обяснят на отрочетата си как да се обърнат към непозната жена.

-Абе маменце, не така, недей да пречиш на… ъъъ… (скоростно премигнаве и продобиване на леко тъпоумно изражение, оя ли беше думата? Лелята? Каката? Госпожата? ЖЕНАТА!!!!, о, да – жената!)… ъъъ… на жената!

-Петърчо, недей да гледаш така… ъъъ… леличката!

-Клаудия, я стига си вдигала шум, виж как лошо те гледа тази леля! А, пардон, кака! Така де, жената тука, нали…

Истината е, че към непознати жени можеш да се обърнеш основно по два начина: госпожица или госпожа, като в днешно време госпожица и госпожа не определят семейният статус на жената – госпожица за неомъжени, а госпожа за омъжени жени, а е изяло въпрос на възпитание и уважение. Обръщението дама също е приемливо (в определени ситуации, използвано от мъже, носи бонус точки за вежливост!).

Обичайно обръщението госпожица се използва към по-млади жени, госпожа за жени над 30 е препоръчително. Какичка не е мило обръщение, колкото и да си мислите, че на хората им се струва, че сте още младолика – това не е комплимент, не се ласкайте и избягвайте да го използвате! Леличката също не е мило обръщение към симпатична жена – и двете показват неприемлива степен на фамилиарничене.

Какичка и леличка обикновено биха могли да се използват като обръщения в малко населени места, където хората а) наистина имат роднинска връзка, б) познават се поименно, в) принадлежат към определена общност, племе, род, малцинствена общност, където социалният етикет е нещо непонятно и хората се ръководят от племенната култура.

Излишно е да казвам, че обръщения като: Извинете, алоу…; Булче: Ехооо – са крайно недопустими!

А сега – хубав и усмихнат ден, мили дами (и няколко господа)!