Изобщо не си представях, че първият пост в новата поредица за етикет и добри маниери ще бъде посветена на погребенията, но уви животът ни изненадва по начин, който нито нито е приятен, нито сме очаквали.

Рано или късно на всички ни се налага да отидем на сватба или погребение. И ако на сватба можеш да си позволиш да се държиш като полу-идиот и да отдадеш неадекватното си поведение на лютата ракия, домашно производство на бащата на булката – то на погребение няма сила, която да те спести от срама, когато се държиш неадекватно.

И така – ето ви серия полезни съвети и насоки, които е добре да имате предвид, ако ви се наложи да ходите на погребение, опело, поклонение или бдение в дом на починал.

Поднасяне на съболезнования:

Моите съболезнования – е класически начин да кажете, че съжалявате. Ако сте познавали добре починалия, както и неговите близки – най-добре е да се обадите възможно най-скоро, след като сте разбрали за загубата. Избягвайте мейлите, освен ако наистина нямате възможност да се обадите, още повече съобщения на лични в социалните мрежи, защото това показва претупване и липса на уважение.

Ако нямате никакъв друг контакт с опечалените – само и единствено тогава мейл и социални мрежи са приемливи.

Понякога хората се притесняват, да не се натрапват в този печален момент на семейството и близките на починалия, но в интерес на истината не познавам никой, който е останал засегнат от факта, че слабо познат или дори непознат се обажда, за да поднесе съболезнования.

Изразът на симпатия, емпатия и съболезнования е част от скръбта и преживяването на загубата – както за семейството и близките на починалия, така и на всички, в чийто живот този човек е оставил отпечатък и положителен спомен.

Семейството и близките на покойника обичайно имат нужда да изкажат чувствата си, за да преживеят скръбта си. За това трябва да имате търпение и да ги изслушвате, без да прекъсвате.

Когато приемате съболезнования е достатъчно да кажете само: Благодаря. Не е нужно да се отплесвате в излишни благодарности за отделено време и внимание.

Букети и подаръци:

В определени общества е прието да се носят цветя не само по време на погребение и поклонение, които да се оставят на гроба/ковчега на починалия, но и в дома му, както и да се изпращат на семейството. Тук тази практика не е приета – цветя се носят само на поклонение/опело/погребение/бдение, винаги четен брой, по възможност бели и никога опаковани и ако са по-голяма бройка, леко привързани с обикновена връв.

В случай, че починалият е бил обществено значима личност – се поднасят венци, отново с бели цветя.

Обикновено за погребение се избират карамфили или хризантеми. В случай, че починалият е близък човек – може да се поднесат лилиум или рози.

В случай, че познавате добре семейството на починалия, можете да се погрижите когато ги посетите да занесете и домашно приготвена храна и вино. Тази практика е на ръба на езическите обичаи, но в много общества е прието да се почитат мъртвите, когато се сяда заедно на маса и всички присъстващи почитат паметта на мъртвия с разкази и спомени за живота му. В днешно време тази практика има много по-практично приложение, а именно да помогнете в този тъжен момент на близките със злободневни задачи, като приготвянето на храна, например.

Присъствие на погребение, опело, поклонение:

Започнете с това да изключите мобилните си телефони. По време на слово, церемонния или опело – е най-неудачния момент за: Алоо, Цецкее, на погребението на чичо Гошо съм, ше ти се обадя после, ама не знам кога, щото има много хора и ше се забавиме, явно!

Бъдете на време – ако закъснеете, по-добре изобщо не отивайте, а намерете начин да отдадете почит на починалия и да изкажете съболезнования на семейството и близките, ако имате директен контакт с тях.

Основната причина да се организират погребения е да се отдаде последно сбогом на починалия, да се изпрати и да се отдаде почит, уважение и благодарност. Присъствието никога не е задължително и ако не сте възпрепятствани поради важни причини: здравословни, служебни, семейни – е добре да отдадете почит.

По време на церемонията – църковна или друг вид, по изпращане на починалия е редно да се изкажат съболезнования на всички представители на семейството на мъртвеца. Обикновено те са подредени най-отпред или до ковчега.

Освен изпращане на покойника, погребенията са и начин да покажем подкрепа и съчувствие към семейството и близките на починалия. Така че дали ще посетите едно погребение или не е въпрос на лично решение и убеждение, както и в тясна зависимост колко сте държали на човекът, чиято памет се почита.

В никакъв случай на поклонение или погребение не казвайте нещо от типа: „Радвам се да ви видя, нищо, че поводът е толкова лош“ – това е проява на възможно най-лошия вкус и тотална липса на възпитание. Можете да попитате близките дали са добре и дали имат нужда от нещо, както и да предложите помощ и подкрепа – ако те имат нужда от такава, както изобщо, така и за нещо конкретно – като да разсипвате вино или да подавате чинийки с жито.

Никога не се отплесвайте в излишни разговори и не правете „опашка“ при поднасяна на съболезнования – ако наистина държите да поговорите със семейството и близките на починалия, винаги можете да го направите по-късно.

Погребенията и поклоненията не са място за разказване на смешки и анекдоти от живота на починалия, за това има други места и поводи. Не се превръщайте в шутът на погребението – това е роля, която определено никой не иска да гледа!

Събиране след погребение:

В моето детство, след погребения на близки и роднини, особено в провинцията, винаги следваше събиране – или в домът на покойника или в някое заведение, където се сервираше малко храна, напитки и естествено разговорите бяха свързани с живота на починалия, спомени и дори анекдоти. В днешно време сякаш по-често е практика да се приключва с погребение, с изключение на най-близките, които понякога се събират. Никога не се натрапвайте и не питайте къде и каква почерпка следва. Това е печален момент, не повод за парти.

Облекло:

Черното е желателният и препоръчителният цвят, както за възрастните мъже и жени, така и за децата. При всички положения тъмните и консервативни дрехи са подходящи, като е добре да се избягват ярките и крещящи аксесоари: вратовръзки, шалове, шапки, бижута, чанти. Обувките на дамите следва да бъдат консервативни – на малък или среден ток, без ексцесии и високи токчета, платформи и т.н. това е всичко друго но не и модно ревю. Шапките с воалетка са леко ретро, но все още добър начин да се прикрие изморено, опечалено и подпухнало от плач лице.

В някои общества, култури и религии е прието вдовиците да годят в черно дълго време след смъртта на съпрузите си – не коментирайте тяхното решение да следват традицията, а само се съобразявайте с решението им.

Съобразявайте се с последните желания на мъртвеца!

Обикновено погребенията и поклоненията следват волята на починалия –  в зависимост дали и до колко религиозен е бил, как иска да бъде погребан и изобщо иска ли да бъде погребан – или е оставил предсмъртно желание да бъде кремиран и прахът му да бъде разпръснат. Ритуалите са съобразени именно с начина му на живот и религиозната му принадлежност. Никога не натрапвайте собствените си желания и предпочитания. Също така – размерът на погребението, видът на ковчега, паметната плоча и всичко останало – са изцяло в зависимост с желанията, ако приживе покойникът е изказал подобни или според финансовите възможности на неговото семейство – съобразявайте се и не коментирайте излишно!

p.s. Не съм експерт по етикет и нямам подобни претенции, този текст е синтез на всичко, което съм научила наблюдавайки околния свят, научила съм в семейството си и нещата, които здравият разум ми диктува като правилни норми на поведение.