След като закрих другия блог, ще се наложи тук да разказвам всичките сантиментални истории, които знам.
Като тази история, за която се сетих докато се разсънвах тази сутрин.
Действието се развива преди около 20 години, момиче на 16 срещнало момче на 17. Те бързо се сприятелили и започнали да излизаме заедно – и да правят всичко, което приятелите правят заедно: ходили на кино, на купони, разглеждали музи и галерии, излизали за по бира…
И тогава изневиделица момчето казало на момичето, че не може да се виждат повече, защото той започвал да я харесва прекалено много и тъй като е евреин трябва да се ожени за еврейка – такива били традициите в неговото семейство и не можел да разочарова баща си. А момичето от нашата история не била еврейка и така всичко приключва.
Момичето разбира се натъжило много. Всъщност тя харесвала момчето, но не предполагала, че и той също я харесва, за това се радвала на приятелството им и се наслаждавала на компанията му. Момичето никога не предполагало до онзи момент, че може да се окаже толкова изоставено и самотно, само защото е християнка. Тя се опитала да му обясни, че са прекалено млади за брак така или иначе и че могат да останат поне приятели, но той отказал.
Минали много години и момичето пораснало и се превърнало в жена, която имала много и различни по цвят на кожата, религия и сексуална ориентация приятели и никой повече не я отблъснал само защото е бяла, хетеросексуална християнка.
Един ден тази млада жена се запознала покрай службата си с мъж на годините на баща си с когото обаче имали много общи неща и бързо се сприятелили. Така един ден нейният нов приятел й споделил, че се притеснява за сина си, който ще се жени. Бащата вярвал, че избраницата на синът му е тотално неподходяща за него и бил сериозно загрижен за щастието му. И тогава той й каза, че би искал синът му да бе избрал за съпруга някоя жена като нея. Тя се усмихнала и казала нещо забавно, за да развесели приятеля си. Тогава той й показал снимка на сина си. Мъжът на снимка бил изгубил момчешка си невинност, но все още пазел гордата осанка и красивите черти на момчето, което тя някога тайно обичала и наричала свой приятел.
Иронията на живота – не е ли убийствено добра?
март 30, 2013
Помня го. 🙂 Дори ми се заиска да си го сложа в списъка за гледане, отново.
март 30, 2013
В един момент препрочитах книгата няколко пъти – и ве плачех безутешно
март 30, 2013
Страхотен филм на Райън О Нийл :)) Нищо общо с http://en.wikipedia.org/wiki/Don't_Look_Now
март 31, 2013
Този филм не съм го гледала, но Love Story по едно време ми беше настолна книга и след това го гледах 100 пъти и така голям рев падна
март 31, 2013
Ех!
(коя е тази книга? Искам и аз:))
март 31, 2013
Снимката е от Love Story, разказа е от поредицата – спомените ми от предишния ми живот в стил лична драма
март 31, 2013
Хм 🙂
„и започнали да излизаме заедно“ – къде ми е наградата за разследваща журналистика 🙂
Иначе понеже съм в абсолютно същата ситуация, да ти кажа няколко неща:
* процедурата за поеврейчване е толкова ужасна и подтискаща личната свобода, че още не знам как се навих (още не съм я почнала, де)
* единствената причина МЪЖ да иска децата му да са евреи е напълно егоистична, не е защото иска да са в правата религия, ами е защото ще иде в Рая, ако на погребението СИНОВЕТЕ му се молят за него
* роднините на моя мъж нямат никакъв проблем с религията ми 🙂
* дори и да се поеврейчиш, пак нямаш право на красива и голяма сватбена церемония – може да си еврейка, но си втора ръка еврейка – не е като Шарлот в Сексът и градът
* мен пък вече ме дискриминират евреи, живеещи в България, щото съм била християнка, живееща в Израел
март 31, 2013
БРАВО!
Първоначално го написах в първо лице, единствено число, после реших да го направя неутрално, но явно съм пропуснала да редактирам правилно всичко…
Парадоксално е как хората се хващат за цвят и религия, все още не го разбирам, може би никога няма да го разбера.
А дискриминацията е константа – винаги има някой, който да те мрази за нещо – защото според мен дискриминацията си е чиста форма омраза.
март 31, 2013
:)))) Хубаво е така от трето лице, като приказка :)))
март 31, 2013
И аз, заради многото „грешки“ бях убедена, че е твоя история. Но после, като видях, че коментирате книга и филм и си викам „Не ставам за разследващ журналист“ 😀