Когато за започвах работа имах толкова малко ментори, особено сред жените, още по-малко шефове=ментори-жени – особено в първата ми работа. Напротив, имам чувството, че някои изпитваха истинска радост да ме гледат как се мъча да налучкам правилният начин да се справя с конкретна задача.

Може би това е причината, поради която когато сега някое 20-тина и няколко годишно момиче ме помоли за съвет, помощ или насока – не мога да откажа.

Защо има толкова злоба сред (някои от) жените – така и не ми е ясно и никога няма да мога да го разбера. Страх? Завист? Ако си добър в нещо – си добър в нещо и би следвало да дишаш и живееш спокойно, освен ако не си позьор или връзкар и те е страх от всеки с една идея повече потенциал, който те доближи.

И така – понеделнишката мантра днес е: помагай, защото все някога от някъде ще ти се върне! Добра карма, един вид!

pic: Pinterest