Колко много неща ни се случват ежедневно и колко малко от тях наистина помним или ни впечатляват до толкова, че да си струва да ги споделим. Ето какво ме впечатли наскоро, нещо съвсем обикновено, но същевременно толкова рядко срещано в днешно време.
Бях на една работна среща, която протече изключително приятно и делово, разговорите бяха по същество и продуктивни, разделихме се с уговорка следващата седмица да се чуем по телефона и да предприемем първи стъпки за съвместна работа. Денят след срещата получих по пощата благодарствена картичка, написана и подписана от дамата, с която се бях срещнала. Хартията и дизайна беше същия, като на визитната й картичка. Излишно е да казвам, че бях впечатлена от изискания стил и изчистения графичен дизайн.
Нещото, което ме остави за няколко минути без думи беше самият факт, че някой в днешно време си прави изобщо труда да изпрати лично написана и подписана благодарствена картичка. Благодарствените мейли и телефонни обаждания са приети и са ок и често ги получавам, а още по-често ги изпращам. Но благодарствените картички са огромна рядкост, поне в моето ежедневие. Стана ми едновременно приятно и бях доста поласкана, но ми стана и мъничко мъчно, че не съм се сетила и аз да го правя. Да правя още по-добро впечатление.