Събота, ден за почивка, почистване, подреждане на дома, евентуално смяна на сезоните в гардероба…

В главата ми е миш-маш. Захващам едно, оставям го, защото се сещам за в второ, което е по-спешно, ама има и едно трето, което е силно наложително…

Сещам се, че имам и да работя, сядам на бюрото, включвам компютъра, започвам да се чудя от къде точно да подхвана… трябва да изровя едни стари снимки, отварям архива и се загубвам. Така и не ми остана достатъчно време, за да си подредя файловете от стария компютър в новия. Как някои хора успяват да имат време за всичко – а мен ще си остане мистерия.

Както и да е – попадам на тази снимка, по-горе. С веждичките като сперматозоиди, добре, че ми дойде акъла в главата и си пуснах моите си истински вежди, както и добре, че съм изтеглила дългата клечка от генетичната лотария поне по отношение вежди (защото за доста други неща съм изтеглила най-късите възможни, но за това някой друг път).

Поуката от този пост: хубаво погледнете тази снимка, преди да си хванете пинсетите:

направена е през 2012-та, с тежък сценичен грим от телевизора съм и леко приличам на леля ти…

А сега погледнете тази снимка и приберете пинсетите обратно:

тази е от това лято, т.е. 5 години след горната – и определено изглеждам по-свежа и по-добре с моите си вежди. ретушът и фактът, че съм снимана от професионален фотограф също не е за пренебрегване, но все пак – веждите…

Да, знам – сега са на мода „инстаграмските“ дебели вежди, но няма нищо по-смешно от прекомерно изскубаните и приличащи на чертички веждички.