Последната година и нещо препокрих Zara – за пръв път от доста време на сам започнах да намирам размери, в които да влизам и материи, които да харесвам (основно памук и вискоза). Тази година за моя огромна изненада препокрих и деним секцията – за първи път има размер, в който да мога да влезна безпроблемно! Един път си бях объркала размера и пробвах дънки, които ми бяха откровено големи и усещането да не се чувствам като Гъуливер в страната на лилипутите беше незаменимо!

След като препокрих деним секцията – открих бродирания деним! Последните няколко години бродериите се завръщат на мода, като този сезон ги има върху всичко: тениски, суетшърти, ризи, панталони, денимк – в частност дънки, чанти, раници, якета….

Сдобих се с ето тези панталони (които не ми седят като на момичето от снимката, защото за разлика от нея имам дупе):

Обмислям закупуването и на ето тези:

И точа виртуално лиги по ето тези:

Преди няколко години изхвърлих всички скъсани, протъркани и разкъсани дънки, защото след 20+ години носене на подобни взе да ми писва – освен това се превърнаха в ужасен mainstream и вече си ги купуваш директно съдрани, а едно време си играехме да си ги късаме и протъркваме сами. Имаше чар в това да си разръфаш сам панталона, да решиш сам точно къде да сложиш дупките. Сега по улиците бродят армии хлапета с разпрани дънки, купешки, на едни и същи места – като в униформа са – малко е тъжно.

Та на фона на голите колена и разпорените подгъви, бродериите ми се виждат доста по-симпатичен начин да носиш по-различни дънки, уви пак рискуваш да застанеш до мацка с абсолютно същите, щом са купешки. Но да бродираш на ръка дънкови панталони е ужасно трудно и досадно, с ризите се справям, но с панталон изобщо не ми се и занимава. В този ред на мисли: ето началото на една риза, която за сега има едно фламинго и половин цвете, след като избродирам още няколко цветя ще бъде готова за пролетно носене: