Вчера казах на шега, че вместо да снимам дрехи и да се отдам на модно блогърстване ще ходя да протестирам. И няколко човека в Twitter ми дадоха идеята да снимам модата/дрехите на протеста. И така – вчера снимах, даже с дългия обектив, за да мога да хващам отдалече. Само че нищо не ми се получи откъм снимане на мода, макар че се пробвах.

Първо – веднъж стигнеш ли на площада те обхваща едно такова революционно настроение, че забравяш за модата, второ – започваш да четеш лозунгите и да ги коментираш, трето – срещаш половината си приятели, познати, колеги, хора с които работиш, роднини, четвърто – всички са толкова положително настроени и усмихнати, че забравяш да ги гледаш как са облечени. Списъкът е безкраен – модата не те интересува. Александър се опита да ме насочи към група девойки и младежи приготвили се очевидно за весела съботна вечер – прически, грим, парфюм… но честно – преди да отидат да се забавляват са дошли да протестират, нали? Така че какво всъщност ти пука кой какво носи. Какво ти пука и ти какво носи и с какво си облечен – гледаш само обувките/сандалите/джапанките да са ти удобни и се надяваш за тези 7,5 километра да не ти направят мазоли и да не ти се скъсат. Гледаш да имаш и вода и евентуално шапка на главата.

Започнах снимките с деца + една бременна – защото това е нашето бъдеще, независимо кой какво казва и кой дебил политик ми обяснява,ч е не бива да си водим децата на протеста. Ще си ги водим и още как! И ще им обясняваме защо протестираме – защото плащаме заплатите на народните представители, правителството и цялата държавна администрация и не сме доволно от начина по който функционира държавата, не намираме за приемливи действията и решенията им и искаме промяна.

А децата от своя страна се забавляваха искрено – кога друг път ще им се падне да карат колело по Царя или тротинетка по Цариградски, а?

Лозунки, слогани, плакати и интервюта. Александър отговоря на въпроса: кой лозунг ви допадна най-много?

Музика имаше, имаше и сирена и други шумовдигащи средства, както и знамена и обикновени свирки. Мисля, че и цяло лято можем да прекараме по този начин. Тъкмо ще има повече материал за плакати и идеи за маскарад – то в тази държава ежедневието ни си е маскарад понякога.

Наскоро някой беше питал в Twitter дали можеш да си намериш приятелка на протеста. Много се смях на този въпрос, макар че като се замисля след барикадите 97-ма доста двойки се появиха. Отдавна не съм виждала толкова много различни хора, които при други обстоятелства не биха се събрали никога на едно място. И въпреки различията си – всички се държат добре, мило и вежливо един към друг. Даже боклуци не се хвърлят безразборно по улиците – а се струпват около кофите за боклук, когато същите се препълнят.

Искам да завърша с тази снимка – защото сме на улиците не само заради децата си и себе си, а и заради нашите родители – с чийто данъци и труд преди нашите, тази държава съществува и се е издържала.