По-силно е от мен и не мога да се стърпя да се подсмихвам иронично на цялата врява, която вдигаха абитуриентите в този период на годината. Искрено ме забавлява цялата тази суетня и суматоха, като неизбежно се сещам за краткостта и отдалечеността на този период от моя живот. Беше преди 14 години, двадесет и някой май, дори не помня точната дата вече. Помня, че обух за първи път обувки на висок ток, около 5 см, Bally, още ги имам, ужасно са удобни. Но тогава ме боляха адски краката, защото носех предимно DrMartens. Учех за кандидатстудентски изпити, както и всичките ми съученици. Нямам ясно спомен да съм се вълнувала особено около суетнята на бала. Една вечер със сравнително малко алкохол и сравнително кофти храна в пост-соц ресторант – панорамата на хотел София, сега Радисън. Нищо кой-знае колко вълнуващо. Няколко съученици драйфаха в тоалетните, други танцуваха като луди, учителите ни гледаха с тиха уплаха. Нямаше много крясъци, или аз не помня, нямаше броене от 1 до 12. След като свърши яденето и пиенето се разделихме на групи по интереси. Така или иначе вече щяхме да си останем разделени.

Преди няколко дена, сутринта, отивайки на работа видях едно хлапе, което явно се прибираше. Носеше вече раздърпана златна рокля, явно дълга до земята, която беше намотала и държеше в дясната си ръка. В лявата носеше обувки на огромни токове, червени. Беше обута с джапанки, а краката й изглеждаха доста мръсни. Прическата й беше много раздърпана, но още лъщеше със златен прах, обсипана със странни лъскави фиби, гримът й беше много, но вече силно размазан. Беше наметната с момчешко сако, но ходеше сама по улицата. Изглаждаше тъжна и много уморена. А сигурно преди това се е вълнувала, избирала е тоалета си дълго, ходила е на няколко пробни грима и на няколко пробни прически. Майка й се е лишила от нова пералня, баща й няма да смени счупената полуоска на колата, но са й осигурили разкош за една вечер. Една вечер, в която тя е била принцеса, очаквайки с нетърпение да бъда избрана за кралицата на бала. Ще се надява да остане принцеса завинаги, но надали. Радикалната диета и силиконовите цици, които тате й е подарил най-много да я откарат в нечий креват за известно време, за което може й да получи няколко лъскави подаръка, докато не дойда следващата абитуриентка, догодина. Ще се пробва в някой реалити формат или в ще се снима за някое мъжко списание. Ще стане продавачка в магазин за луксозно бельо и ще гледа със завист кой на кого какво купува за подарък, а можеше да е за нея. Ще се надява и ще чака някой да влезе през вратата и да я отведе от там веднъж за винаги, за да може да сбъдне мечтата си да бъде принцеса, отново. После, когато се появят бръчките и целулитът ще се надява все по-малко. Или може би това е бил тоалетът й за една вечер, за един бал с маски, каквито са повечето абитуриентски балове.

По-силно е от мен и наистина не мога да се стърпя да се питам всеки път за какво е тази суматоха и за какво е нужна цялата тази суета, само заради една единствена нощ.