Въпреки грандиозните ми планове за празниците (преподреждане, пазар на нови неща за хола, партита, вечери с приятели) от края на последния работен ден 21-ви поетапно се разболяхме всички.

В такива моменти на отчаяние, температура, кашлица на талази и периодично недоспиване и утешаване на неутешимо кашлящо в съня си дете, инхалация след инхалация и антипиретик след антипиретик, когато умората те смазва си даваш сметка за това колко малко са истински важните неща в живота. Важно е да има кой да те обича, дори докато си рошава, по пижама, светиш като фар от температурата и нямаш сили да вържеш едно изречение правилно. Важно е да има кой да ти сготви супа, когато ти е лошо. Важно е да има кой да те закара до болницата, дори той самия да е болен и да не се чувства добре. Ето такива неща са важни.

Всичко останало са помощни средства, които допринасят да се чувстваш добре. Като кашмирения пуловер, който ме топли в момента, докато отново вдигам температура и ме тресе.