В Италия всеки квартал си има две важни места: църква и бар. Едно за душата, а другото за тялото и сърцето – защото италианското сърце е свързано неотлъчно с любовта към сетивното, радостта от живота и насладата от вкусната храна и малките удоволствия.

В кварталният бар, както и в кварталната църква, хората се познават и си говорят на малко име – знаят си проблемите и тревогите, както и навиците. В повечето италиански барове зад тезгяха седи често собственикът, обграден от ако не цялото – то половината си семейство. Барманската професия, както и собствеността на самия бар се предава от поколение на поколение – и да си барман не е въпрос на временна заетост, докато завършиш висшето си образование и заемеш някаква шефска позиция в корпорация, нали. да си барман е избор и призвание – и често хората учат за тази професия, а не учат за нещо друго, между сипването на коктейли.

Барманите са пишман психолози – разпознават веднага какъв си и от какво имаш нужда, шегуват се умерено и са винаги галантни (или поне в повечето случаи), на жените говорят на госпожа – signora. Може да е на малко име, но има винаги обращението госпожа, като например:

Здравейте, signora Мария, какво ще бъде днес за закуска – обичайното? Капучино и корнетто (т.е. кроасан)?