Беше неизбежно – след всички снимки на абитуриентска тематика, които заляха фийдовете ми във всички социални мрежи нямаше как да не бръкна в шкафа и да извадя снимките от моя бал.

Гледам се как съм изглеждала на 19 и ми е доста смешно – все пак са минали 16 години. Първите две снимки са от изпращането в училище – това е първият ми костюм ушит по поръчка. Това на врата ми е гердан от пластмасови перли, чантата взех назаем от мама, обувките обаче са моята гордост – бяха последният изостанал чифт в един магазин за мъжки обувки, а аз с моя 40-ти номер успях да се вмъкна в тях успешно. Още си ги спомням – съвършена гладка кожа и гьонена подметка. Виждам по модните списания и в Tumblr блоговете за мъжка мода този модел отново е на почест.

Костюмът носи дълго след това, така свикнах с практиката да си поръчвам костюми по поръчка (имам малка колекция от Rollmann – но за тях друг път), а този конкретно бях скицирала специално за шивачката и бях изключително доволна от резултата. Исках два странични шлица, за да мога да си бъркам спокойно в джобовете и малки цепки на ръкавите, които да кореспондират на шлицовете. Помня, че особено държах и на широкия панталон, за да може да се замята на глезените ми, когато ходя.

Когато завърших гимназия нещата бяха доста по-различни, отколкото сега – не се броеше до 12 и не се крещеше толкова и изобщо нямаше толкова много магазини, респективно избор и може би и заради тази причина повечето бяхме облечени в скучни класически елегантни/вечерни рокли. Роклята ми беше вдъхновена от една рокля на Gianfranco Ferré, но нямаше как да бъде изкопирана едно към едно, за това всъщност се получиха две рокли – една обикновена черна рокля и отгоре друга прихлупваща се с копчета. Долната част обличах после няколко пъти с кубинки и мрежести чорапи, трябва да имам някъде снимки и в такъв ансамбъл, убедена съм, че и на тях доста ще се смея.

Няколко дни преди бала помня, че не исках да облека роклята и бях решила да отида по джинси и тениска, защото готовата рокля беше значително по-къса от това, което аз исках. Никога не се чувствала комфортно в къси рокли и поли.

Чантата и обиците за бала взех назаем от сестра ми. Гримът и прическата бяха мое дело (не е като да не си личи) ходих целия ден с навита коса на охлювчета а ла Бьорк и резултатът са тези рошави къдрици. Единствената инвестиция са обувките ми – Bally, които носих допреди две години.