Кратък разказ и основен маршрут на първия ден в Сан Франциско.

Две от най-мъдрите ни решения бяха взимане на кола под наем за целия ни престой и избор на хотели извън центъра на Сан Франциско и големите градове, изобщо. Хотелите в периферията на градовете се оказаха със значително по-големи и удобни паркинг, а притежаването на лична кола за целия период ни помогна да сме по-гъвкави с плановете, както и да можем да обикаляме, дори когато от небето се изливаха проливни дъждове!

Първият ни ден в Сан Франциско беше определен за минаването по обиколен туристически маршрут, който ти позволява да видиш основните забележителности, да спираш за оглед на това, което те вълнува и ти допада особено много и за набелязване на следващи по-обстойни обиколки. 49 Mile Scenic Drive е супер начин да разгледаш града и да придобиеш по-ясна представа за кварталите на града, къде какво има и изобщо за ритъма на живот.

Ето ви Google Map на 49 Mile Scenic Drive, а ето тук има и подробно описание на 49 интересни места и неща, които можете да видите по време на обиколката. Покрай някои от забележителностите само минавахме, за други спирахме, обикаляхме и разглеждахме – всеки има различни интереси и предпочитания, за това няма никога да си позволя да кажа, че сме видели най-интересното или най-важното, но като цяло определено препоръчвам да разгледате добре този маршрут и да си набележите предварително местата, които искате да разгледате.

Забележка: ние бяхме подценили 2 факта: първият, че всяка сутрин ни се налагаше да работим и често не можехме да излезем в 9, както планирахме, а по-скоро между 11 или 12 и вторият, че липсата на свободни парко-места ще ни коства допълнително време в обиколки из улички и квартали, вместо да прекараме това време в разглеждане, обиколки на музеи и галерии, та дори ядене. Следователно част от разходките ни бяха буквално препускане.

В този смисъл – ако планирате да обикаляте Сан Франциско с кола, то е добре да знаете къде се намират зоните с различни режими на паркиране, платените паркинги и да направите добър план къде да спирате, за колко време и какво да правите. Първите два дни, особено първият, ни бяха доста хаотични именно заради лутане къде и как да паркираме.

Няма да изброявам всичко, което видяхме по време на обиколката по 49 Mile Scenic Drive, ще покажа някои от местата, които много ми харесаха и съжалявам, че нямахме повече време, за да се върна отново или да се помотая безцелно из North Beach, например. Но – животът е кратък, а времето на туриста – ограничено и в крайна сметка избираш: или да минеш по-дълъг маршрут, за да видиш повече неща или да висиш по-дълго на едно и също място, за да си създаваш илюзията, че се потапяш в атмосферата и усещаш живота на местните хора. За да не се впускам в излишно дълги описания (иначе този пост ще стане мини-ферман) – поати всички споменати места, които видяхме/обиколихме или пък по една или друга причина не видяхме и не обиколихме – са с хиперлинкове, за да ровите и четете допълнително.

И така – след като влезнахме в Сан Франсиско, подминахме AT&T Stadium, а докато минавахме по Embarcadero Адриана установи, че пейзажа има твърде много общо с този в GTA и накрая заключи, че вероятно Liberty City е направен по модел на Сан Франциско (мда, точно така е, всъщност).

Минахме през финансовия център и няколко главни улици, които не ни впечатлиха особено, защото съвременните търговски улици повече или по-малко си приличат, това е един от тъжните резултати от глобализацията. После се гмурнахме из Japantown и Chinatown и когато минавахме през Dragon’s Gate Александър и Адриана в хор скандираха – „тази врата я има в GTA!!!”

Първата по-продължителна спирка беше в North Beach, подножието на Telegraph Hill и първата отметната забележителност беше Coit Tower.

Най-много се впечатлих от фреските в приземния етаж на кулата:

Наближаваше обяд и решихме да се разходим из квартала, за да намерим място, от което да грабнем по сандвич. Тук имахме малко сблъсък на интересите: аз бях готова да ям сладкиш или сладолед (все пак бяхме в Little Italy), Александър искаше да яде сандвич/пица, в крачка, а Адриана искаше да изяде всичко, което й попаднеше пред очите.

В крайна сметка краката ми сами ме отведоха до кръстовището на Columbus Avenue и Vallejo Str. И видях Caffe’ Trieste – от тук нататък положението беше няма не искам, няма не знам – трябваше да се яде тук! Голямата ни грешка беше, че си поръчахме по нещо от витрината, вместо да седнем на маса и да хапнем салата или друго приготвено в кухнята, както и да пием по едно кафе – все пак това място е именно известно с кафето си. Това с кафето, когато те чакат дълги часове ходене и обикаляне на непознато място е малък проблем, защото когато ти се допишка нямаш идея къде и кога ще можеш да свършиш тази работа. Както и да е – аз се държах като фанатик в храма на любимото си божество, а повечето хора, които явно бяха редовни клиенти, ме гледаха с нужното снизхождение, с което се гледа възторжен турист!

Продължихме с много кратка обиколка из квартала, защото трябваше да си приберем колата (някои от зоните за свободно паркиране позволяват до 2 часа престой). Аз имах лична вътрешна борба дали след като вдишах въздуха в Caffe’ Treste искам да мина и по Jack Kerouac Alley, но в последствие се отказах, защото реших, че е туристическа атракция, която има толкова общо с този човек, колкото аз с военната духова музика. Отказах и да се доближа до музея на битниците – защото имам странното пълно убеждение, че нието един от онези хора, не би искал да бъде изложен в музей!

В крайна сметка минахме с колата по Columbus Avenue отново и мярнах малка част от уличката, точно зад фасадата на City Lights Bookstore. Костваше ми нечовешки усилия да не изскоча от колата, да се метна в книжарницата и да се появя на тротоара 3 часа по-късно с 1 куфар с книги. Послушах остатъците от здрав разум, които ми напяваха: не забравяй, че можеш да си купуваш книги и онлайн, както до сега, от уюта на дома ти в задръстената и леко смотана София…

Продължихме обиколката с кола и минахме покрай Fisherman’s Wharf – тук не спряхме, защото започна да вали и решихме да продължим напред. Аз съм страшен фен на морската храна и практически можех да преживея на пържени скариди и lobster rolls, уви – не ме оставиха само на тази диета.

После последва кратка обиколка на марината и разходка + малко снимки на фона на Golden Gate Bridge и обиколка на Palace of Fine Arts и прилежащия малък парк.

По време на разходката ни в градината на Palace of Fine Arts дочух една двойка да коментира архитектурата, историята и повода за създаване на този монумент изобщо, а накрая жената обобщи: it’s very… European, I guess…

Обиколката последва с авто-обиколка из Presidio of San Francisco, спирка в подножието на Golden Gate Bridge до Fort Point и съзерцание на луди сърфисти и разбиващи се вълни, както и на бегачи, които правеха high-five с макета на ръцете на Хопър, а ето и историята зад Hopper’s Hands.

Точно тук усетихме колко бързо се променя времето и защо Сан Франциско се нарича The Fog City – защото времето се обърна буквално за минути, ето как – нагледно в следващите 2 снимки:

Продължихме по туристическия маршрут, но след като започна да се изсипва колосален дъжд следващата нарочена спирка – Legion of Honor видяхме през прозорците на колата. Продължихме към Seal Rocks и малко след това обиколния път, който минаваше близо до океана беше затворен заради наводнение и трябваше да свием към вътрешността на града. Така минахме през Golden Gate Park като най-важното, което направихме беше да набележим къде ще паркираме следващия ден, за да посетим California Academy of Science.

След това дъждът утихна, помотахме се малко из парка и решихме, че ще търсим симпатично място за вечеря. И тук настана едно мотаене и лутане, защото решихме, че ще разчитаме на късмета на начинаещия и лесно ще намерим местенце, в което да седнем, както и паркомясто. Голяма грешка! Изводът от тази обиколка беше: не се и опитвай да намериш паркомясто  в жилищните квартали във времето, когато хората са се прибрали от работа и няма къде и карфица да хвърлиш.

В крайна сметка паднахме жертва на умората и часовата разлика, отправихме се към хотела, забърсахме някакви не особено сполучливи бургери и салати по път, вечеряхме набързо и припаднахме!