Когато няколко човека ме попитаха дали съм получила странна черна кутия с покана за вечеря и знам ли каква е тя, а аз отговорих „НЕ“ все още не знаех, че всъщност съм получила покана, но тя стои и ме чака в офиса, докато аз довършвам есенното масивно разчистване и ремонтно-възстановителна дейност в къщи. След първите 2 вечери – първата тайна и на тъмно, а втората организирана като старта на ново ТВ реалити – на Lidl България, всеки път когато получа покана за вечеря без подробности за домакин – знам, че ще бъде епично!

С радост и гордост искам да заявя, още в самото начало, че освен всичко останало познавам и част от екипа, който стои зад замисъла и перфектната организация на тези вечери – работила съм с тези невероятни хора и знам какво влагат във всяко събитие и как се изпипва всеки детайл. С риск за пореден път да настъпя нечий крак или его, за мен това са едни от най-добре работещите ПР (Pure)& рекламна агенции (Cognito) в родината, нищо че все още имат малко призове, награди и грамоти и собствениците им не дават гръмки интервюта за медиите!

И така, сега по същество – вечерят! И тази година имаше покана, таен личен код за регистрация, сайт за регистрация, избор на меню, потвърждаване дали ще се присъства сам или с придружител и насоки за локацията на събитието. Вечерята, която обещаваше да бъде на 360 градуса и под надслов – Тайната на петте елемента, беше в Nu Бояна, да точно така – киностудиото. На снимките, особено тези от високо, декорът не изглежда толкова внушителен, но в момента, в който седнеш на маса си буквално загърнат от кръгла стена, на която непрестанно се прожектират тематични към 4-те елемента образи – земя, вода, въздух и огън, а менюто респективно съответства на тези елементи.

Водещи на вечерта бяха Силвия Лулчева и Заки Соколов, и аз, подобно на Детелина се запитах – не може ли поне нещо да си отнесем: има арфи, роял и Заки Соколов… кое ли от тях ще ни дадат за вкъщи? Подаръците обаче бяха тематични с отговора на въпроса кой е петият елемент: любовта! А аз бях готова да се обзаложа, че петият елемент е бон виванът! Колко съм прозаична и цинична, знам – какво да се прави!

Храната и вината, както винаги бяха от редовния асортимент и тематичните седмици на Lidl, логично на следващия ден си напазарувах вината, които ми харесаха особено.

Сега малко лични общи впечатления, защото знам че в крайна сметка това искате.

Подобни събития са важни не само заради чистия маркетингов ефект, промотиране на бранда, представяне на продуктите в по-различна и гурме светлина, а и заради чистия образователен ефект и налагането на един по-различен поглед над храната, виното и общо казано културата на консумиране.

Още нещо важно: всяка една добре организирана вечеря, с перфектно обслужване на масата, изящна подредба на прибори, чаши и кокетно нагласена централна декорация допринася за култивиране на естетика в крайния потребител. Лично аз, когато видя правилно подредени чаши за бяло, розе, червено, фортифицирано вино и вода и когато ми поставят новите прибори с бели ръкавици затаявам дъх и се възхищавам на изяществото на момента. Знам, светът не зависи от правилното използване на приборите и има милиони простаци, които нямат и понятие от елементарен етикет за поведение на маса и хранене, но при положение, че споделяш една маса и една вечеря с други хора: защо пък да не е приятно, красиво и елегантно?

Подборът на вино: принципно виненият щанд в Lidl не е са пропускане, защото има голям избор между наистина страхотни, през много добри до съвсем приемливи вина на доста добри цени. На цена между 7  и 10 лева се сдобиваш с идеално ежедневно, за маса/трапезно – както го наричат италианците, ежедневни вино. Преди време ми беше попаднала една статия британски вестник, че често в Lidl можеш да купиш много добро вино, като същото в друг магазин има вероятност да бъде значително по-скъпо. Това касае вината от 15-16-19 лева нагоре, измежду тях сме имали страхотни попадения от типа – ако ти кажа, че съм дала 50 лева за него – ще ми повярваш от воле!

Храната: според мен можеше да има повече подправки и някои от ястията да бъдат значително по-пикантни, но предполагам, че когато се приготвя вечеря за голямо брой гости с разнороден вкус се гони някаква златна среда. Хрумна ми, че мога да си нося едно шише табаско в чантата – малко е налудничаво, но какво пък! Ястията бяха приготвени, съвсем очаквано от Манчев и Шишков.

Десертът: беше епичен, освен това имаше и ванилена сол, а 2 от мини-десертчетата бяха толкова вкусни, че и сега като затворя очи си спомням вкуса на топящ се шоколад и аромати.

Като цяло това беше едно фантастично преживяваме – от организацията, посрещането, храната и напитките, декорът и музиката, която кореспондираше като настроение към всеки един елемент – земя, вода, въздух и огън, а накрая завърши с няколко емблематични песни, посветени на любовта, което доста ни помогна за петия елемент.

Мисля, че ви разказах достатъчно подробно, пък и имате доста снимки за гледане – още на – www.dinner360.bg