С огромния диапазон положителни герои, от първите черно-бели анимирани жестове на Мики Маус до последните дигитално рафинирани принцеси, самолети и коли, няма човек, който да не се е впечатлил от поне една продукция – поредица или пълнометражен филм – на Дисни.

Именно по повод премиерата на най-новия анимационен сериал – „Елена от Авалор” по Дисни Чанъл България, през един нетипично горещ септемврийски ден се срещнах с Дивна, която записваше песента „Моят час“ към анимационната поредица. Премиерата на сериала е на 29 октомври, събота, от 11:00 часа по Дисни Ченъл.

Елена е Дисни принцеса от ново поколение, въпреки цветята в косата и розовата рокля с волани, тя не е спасена от принц на бял кон, а напротив – самата тя избавя кралството си от зла магьосница и сега трябва да влезне в ролята на отговорна владетелка, която да управлява разумно земите си. Подобно на много други случаи, освен моралните поуки заложени в сюжетната линия, и тук героинята притежава ценни личностни качества: тя е състрадателна и помага на приятелите си; съобразителна и ловка е и се опитва да се справи със всяка ситуация; може да се сражава и владее фехтовката, както и издържа на предизвикателствата, които съдбата й поднася.

Елена е първата латино принцеса, което може да не резонира директно с българската аудитория, но предвид средиземноморския й вид, вероятно ще бъде приета по-лесно и обикната мигновено от децата тук, отколкото бледите англо-саксонски образи.

И така, в деня на снимките на „Моят час“ се срещнах с Дивна в кратката й обедна пауза с обещанието, че ще приключим разговора възможно най-бързо, но за моя огромна изненада прекарахме неусетно почти час на малък диван във фоайето на студиото, обсъждайки различни теми от това каква лична дисциплина е нужна, за да работиш и успяваш в света на шоу-бизнеса (най-общо казано) от малък до любимите й образи от екрана и най-добрите житейски примери за поведение, които е получила.

Притеснението ми от липса на журналистически опит и до колко разговорът ми с Дивна ще бъде смислен и полезен се стопи на втората минута, защото положителната нагласа и усмивката, с които това момиче се движи в този живот действат абсолютно успокояващо. Ще си говорим за нещата от живота, решавам. И така, започвам с първия си спомен за нея: когато за първи път чух името Дивна, по време на един от първите ТВ музикални формати. Помня, че беше вечер, че приготвях вечерята и когато това дете запя Listen на Beyoncé щях да изпусна тавата на пода (какво имаше в тавата не помня, но помня точно какво пя Дивна!). Естествено ми идват и първите въпроси: как от толкова малка има толкова овладяно поведение, от къде черпи вдъхновение, кои са силните поведенчески модели, които я вдъхновяват. Дивна ми споделя, че има много важни фигури, които са й били житейски пример и вдъхновение, но най-важна е майка й, защото „Не само с възпитанието, което ми е давала, но и начина по който ме е съветвала и ме е научила как сама да взимам решения.“ Записвам си наум, че това е едно от нещата, които аз като родител трябва да се науча: да покажа механизмите за взимане на решения на Ади, не да решавам вместо нея и да й давам готовите формулировки.

„Ние много си приличаме и сега, когато аз съм съвсем руса, мама също е руса, хората ще ни бъркат още повече“, продължава смеейки се Дивна и ми казва, че това е човекът, който има най-голямо влияние върху нея, включително и за начина по който се държи, дори за дребните маниери и жестове. Другият човек, с когото се запознава на крехка възраст и оказва влияние върху живота й и работата й като певица е Миро. „Той стана част от моето семейство със своето отношение и със своята любов към мен. Прекарах много време до него и наблюдавах начина по който той действа, по който взима решения и разсъждава, което ми помогна да стигна до тук.“ Личният пример, доверието и подкрепата са важни във всяка сфера, но безценни за толкова конкурентен бизнес, какъвто е шоу-бизнесът. „Една от световно известните личности, с която вероятно никога няма да имам възможността да се запозная“ продължава Дивна „е Бионсе. От нея се опитвам да се уча как да се държа на сцената, дори как да върша нещата в работата си, защото за мен тя е най-големият професионалист, най-голямата машина в момента в индустрията. Това ме стимулира да не спирам да раста.“

Думата машина задвижва в съзнанието ми механизъм, който ме кара да мисля за базисен модела на моментална слава: популярност, интервюта, сензация, скандал, още повече популярност… за Дивна не знам нищо друго, освен, че е певица, не съм виждала никакви други клипове освен такива към песни или нейни участия на събития или в кампании насърчаващи децата и младите хора да спортуват повече. Може и аз да живея под камък и да не следя активно светския/клюкарски живот, който захранва част от медийната и развлекателната индустрии, както и нездравото любопитство на потребителите, но за нея наистина не знам нищо друго, освен че е певица. Как оставаш извън радара на папараците, как се опазваш, как изкарваш детството си, без да се хвърлиш с главата напред в света на поп-индустрията и нуждите на потребителите на поп-култура, как насочваш вниманието към музиката и кариерата си, а не към личността ти? „Доста се пазя“ е първият кратък отговор, следват и поясненията: „Може би фактът, че израснах в Русе и там завърших гимназия, а в София ще се пренеса за постоянно чак тази година, за да следвам тук. Този факт ме предпази от прекалено многото прожектори и недоброжелателни очи. През цялото това време бях в много сигурна среда, семейната среда. Успях да се запазя благодарение на семейството си, защото родителите ми ме научиха кои са важните приоритети, например всеки ден ходех на училище, много рядко пропусках заради работни ангажименти и много често отказвах такива, защото предпочитам да обърна повече внимание на училище. Смятам, че това е нещо много сериозно и възнамерявам да продължа да се отнасям така и към висшето си образование. Не бива да залитаме в крайности, а да се стараем да намираме винаги баланса.“

По повод семейството и силните връзки с родителите й, се сещам как преди няколко години на едно събитие на H&M тя беше с баща си и след задължителната минута за поза пред обективите, отиде да разглежда и пазарува с него. В един момент се засякохме до един от рафтовете и дочух как се съветва за дрехи и една част от мен стисна силно палци наум, молейки се някой ден Ади и Александър да имат подобна връзка – да бъдат приятели във всичко, включително шопинга и момичешките неща. И сега, когато те двамата си пазаруват редовно без мен (освен всичко друго, което правят заедно), си давам сметка колко малко бащи всъщност го правят. В този смисъл е редно да отбележа, че съзнателно или не, всяка популярна личност е и модел за поведение и подражание за феновете си, особено по-малките, подрастващите. Така че дали прекарваш време над учебниците, в репетиции или пазаруваш с мама и тате – праща много по-ценно и положително послание към феновете ти, отколкото ако хайманосваш с развихрена компания, примерно. „Да така е. Понякога забравяш, че хората се интересуват от всичко, което правиш, не само музиката ти ги вълнува, за това е важно какво поведение имаш – на сцената и извън нея“ – Дивна потвърждава моята теория.

Няма начин да не попитам за важността от силни и подкрепящи мъжки образи, колко и как помагат на момичетата да изресват силни и уверени жени. Баща й, Миро – все мъже, които са й помагали и са я подкрепяли – колко е важно да имаш такива примери и герои? „Със сигурност много, точно поради тази причина мога да се определя като мъжко момиче. Майка ми и баба ми също са изключително силни жени и примера как трябва да се справям със всичко, което ми поднася животът имам от тях. Миро много ми е помагал да израствам като творец, как да правя добре нещата, как да работя. Трябва да помним, че можем да се учим от всички, да взимаме пример от хората, които ни заобикалят, но в крайна сметка да се държим така, че да покажем своя личен почерк и характер, да взимаме самостоятелно решения и да носим отговорност.“

Не мога да не отбележа, че това 20-годишно момиче разсъждава по-правилно от редица 40-годишни хора и това ме изпълва с надежда, че не всичко е загубено и че каквото и да се говори за това ново поколение, има страхотни деца.

Споменавам, че докато чакахме да приключат снимките на клипа, част от екипа споделяше впечатленията си от високия професионализъм на Дивна и факта, че тя няма нужда от хора, които да вършат работата вместо нея. „Да, обичам сама да си правя графика, да контролирам лично начина, по който трябва да отделя време и енергия, които да разпределя за всяко нещо, което ми предстои да свърша. Може би защото от малка съм започнала да правя неща, с които по-големи хора се занимават ме е научило на това: дисциплина, много дисциплина и на отговорност, което е супер. Защото дори като гледам съучениците си или поне някои от тях, може би поради липса на пример, не знаят какво ще правят със себе си, какво ще правят с живота си, дори какво искат да учат. Което в 12 клас е малко плашещо.“ Аз познавам хора, които на 40 и 50 още не знаят какво искат, нито от себе си, нито от живота – което е още по-плашещо! „Аз съм много щастлива, че от малка съм станала по-самостоятелна и сега приемам по-леко шока да се отделя от семейството си и то на доста километри и да трябва да върша наистина всичко сама. Уверена съм в желанието си да успея, защото вярвам, че когато имаш това желание, да се придвижваш напред, всичко се случва една идея по-леко.“

Продължаваме да си говорим за примерите и това, което циркулира в публичното пространство, провокациите и скандалите (в старта на сезона на риалити форматите и в навечерието на президентските избори – сякаш всяко второ заглавие съдържа неизменно думата „скандал“), стигаме до присъствието на публичните личности от различни сфери в социалните мрежи. Не мога да не отбележа, че съм забелязала, как Дивна сама поддържа профилите си, качва съдържание, отговаря и коментира лично, без посредник и без ПР-ска намеса. Как се справя с това, да дава достатъчно информация за себе си, защото публиката й има нужда да бъде захранвана с такава, а в същото време да спазва дистанция и да съхранява личния си живот? Как оцелява едно толкова младо момиче, което от 10-тата до 20-тата си година е израснало като певица, като човек, като популярна личност буквално пред любопитните погледи на публиката? „Последните години социалните мрежи станаха много силно оръжие, ако искаш да придобиеш популярност, някаква форма на власт или по-скоро да се чува гласа ти. Смятам, че тази възможност трябва да бъде използвана по възможно най-мъдрия и правилен начин и именно да го правим, за да обръщаме внимание на наистина важните неща в живота, не да се фокусираме върху безсмислените и ненужните, които само ни натоварват излишно.“ Тези две изречения са квинтесенцията на това какво означава да изградиш силен, положителен и влиятелен образ в социалните мрежи! „Медиите в България като цяло заливат непрестанно с отрицателна информация и това напряга всички и отнема дори мотивацията на хората. Това никак не е добре. Младите хора са станали облъчени, малко сме като коне с капаци. Това ме притеснява, сякаш сме отвикнали да търсим хубавото, нужното, да искаме да знаем повече, да можем повече, именно защото всичко ни се поднася на готово и това не е добре. В същото време виждам много будни млади хора, което ме радва. Вярвам, че именно такива млади хора трябва да бъдат по-активни и да използват социалните мрежи, за да отварят очите на другите.“ Не мога да не спомена, че съм на 100% съгласна с това!

Отбелязвам, че сякаш напоследък медиите повече забавляват, отколкото да образоват „Да, има нещо такова и до някъде е хубаво, когато работиш и се прибереш вкъщи след тежък ден да имаш възможност да разпуснеш с нещо неангажиращо, нещо което да не те натоварва допълнително. Но за подрастващите е важно да има образователни програми, да бъдат направени по начин, който би ги заинтригувал, а не отегчил. Доста често се прави грешката предавания, които имат образователна цел, да бъдат толкова скучно направени, че едно дете по никакъв начин не би им обърнало внимание.“ Родните продукции са доста ретроградни, мисля си аз, което обяснява защо Ади следи основно американски такива или YouTube канали създадени от деца за деца. „Това обяснява и защо децата понякога са по-склонни да гледат риалити формати (най-общо казано сеир), вместо образователни програми.“

Не мога да не споделя наблюденията си, че децата са като ластици и колкото повече ги натоварваш, толкова повече поемат и толкова повече неща се научават да правят. „Естествено, не прекалено много и не от прекалено рано, но когато децата се натоварват с различни задачи, те започват да попиват много по-бързо, защото когато минем една възраст, възприемаме по-трудно. Важно е също тази креативност, която всяко дете носи като малко, а често възрастните възприемат като детско поведение, семейството и родителите да се стараят да запазват. Защото ако оставим детето в себе си назад или го загърбим, живота става често по-безсмислен.“

Естествено разговорът ни преминава в това как един творец, артист, певец израства – от 10 до 20 години се променя глас, стил, външен вид, музикални предпочитания, искаш да експериментираш, искаш да пееш различни песни. Моите наблюдения обаче не са за резки и драстични промени в стила на Дивна, най-вече като момиче. За разлика от повечето изпълнителни няма образ, няма роля, няма поза – остава си Дивна. Интересно ми е кой командва повече: артистът или хората около него? Очевидно много герои на нашето време изграждат по един публичен или медиен образ, като за пред публиката. Но ти като си пред публика по Х-брoй часа на ден, после тази роля не става ли част от теб. Как решаваш, че ще си себе си, въпреки, че ще ти бъде по-трудно? „Може би в по-напреднала възраст биха се разграничили повече нещата при мен, не знам. Като механизъм за защита, защото виждам, че много от известните личности и в частност изпълнителите, използват този трик. Но за сега се опитвам да бъда максимално истинска към публиката и към феновете и да се показвам такава, каквато съм. Какво е моето усещане за музика, как аз мисля, че трябва да правя нещата. За сега успявам да бъда себе си, без да ми се налага да градя образ. Всеки един изпълнител грабва публиката със своята индивидуалност, било то роля или истинското му аз, наистина трябва да покажеш какъв си избрал да бъдеш: себе си или някой друг и да спазваш тази така наречена роля, защото публиката свикне ли с теб по този начин, после е много трудно да превключи. При мен имаше един период на преход, от дете към по-голяма възраст и видях, че хората трудно привикват към това, което се случва. Макар, че и в световен мащаб – децата изпълнители и децата актьори, когато станат твърде известни на много ранна възраст, после когато пораснат, което всъщност е съвсем нормален процес, хората не ги възприемат по същия начин.“

Винаги за мен е било мистерия по-голямата част от публиката как очаква едно 10-годишно дете да остане на 10 ЗАВИНАГИ!

„Има един сложен психологически момент, за всички, които започват от малки. Важно е да умееш и да се нагаждаш, да можеш да следиш публиката. Да можеш да тълкуваш реакциите на публиката относно това как изглеждаш, как се променя външния ти вид, чисто музикално как се променят вкусовете ти. Дори аз като връщам лентата назад виждам как всяка година съм искала да придам по-различно звучене на музиката си. Понякога публиката остава най-верния съдя.“

И понеже става дума за външен вид няма как да не попитам случвало ли й се е да се справя с хейт от какъвто и да е характер, лоши или злостни коментари. Получава ли такива онлайн и как реагира? „Като начало аз никога не бих си позволила такова поведение, защото ние всички сме хора и всички имаме еднакви проблеми в някаква степен. Не знам защо хората затормозяват на първо място себе си, когато бълват негативни коментари и негативна енергия срещу някой друг. Това мисля, че за теб самия е много лошо, както и за другите. Аз си обяснявам нещата така: ако имаш много тежко ежедневие и искаш после да си го изкараш на някого, тогава хейтиш. Но това определено не е начина. Тъжно ми е за тези хора, защото те реално нямат правилна посока къде да изкарат яда си. Например да спортуват, това е много як начин. Трябва да бъдем много толерантни един към друг, като общество, не бива да се критикуваме по този грозен начин. Градивна критика винаги трябва да има, това е важно, но хейтът няма никаква стойност – за това не го приемам лично. Определено е много трудно и ме жегва, когато прочета безпочвено остри и лоши коментари. Но се опитвам да погледна от друга гледна точка, този човек колко ли е тъжен, за да го каже това нещо. Наистина трябва да е много тъжен и много ядосан на нещо, ако това е неговия начин да изпусне парата, ОК, но определено смятам, че не е правилният.“

Искам да продължа да разпитвам какво ли не, но е време да оставя Дивна да си почине, а аз да се връщам към обичайната си работна дейност.

Тръгвам си с надежда, че има момичета като нея, с любопитство да чуя новата й песен, в очакване какви ще са коментарите на Ади за „Елена от Авалор”, която ще дебютира по Дисни Чанъл България на 29 октомври, събота, от 11:00 часа. Тръгвам си, не на последно място, с отзвук от думите, с които Дивна ми благодари за различните от обичайните въпроси, които получава – т.е. горда съм със себе си, че съм могла да намеря общ език с едно момиче на половината на моите години, но с повече житейски от някои 40-годишни хора, които познавам. Тръгвам си с онова безкрайно хубаво усещане, когато двама души се срещнат, поговорят си, посмеят се и накрая се прегърнат, за да си дадат сили да продължат напред.

снимки: Disney Channel