Има един такъв особен принцип при подаряването на парфюми: подаряват се само от/на интимната половинка (официална или не, въпрос на интерпретация и лична воля). В реалния живот може да се подари парфюм на човек, когото обичаш и познаваш много добре.

Протоколно не е желателно да се подарява на никой, освен на your significant other – колко добре е формулирано само!

Заради особената популярност на магазините – физически и онлайн – за козметика и парфюмерия, в днешно време парфюмът, одеколонът и изобщо козметика е лесен и достъпен избор за подарък. Лично за мен винаги е било трудно да избирам подобен вид подаръци, освен наистина за мъж при определени обстоятелства.

Във времето, когато парфюмът е била скъпа и луксозна стока, която малцина са могли да си позволят, една от причините да се подарява между съпрузи или любовници е, че носенето на парфюм се е възприемало като покана за интимна среща.

Изобщо парфюмът е едно от онези заредени с мистерия и символика неща, които в нашия свръх-консуматорски 21-ви век вече е изгубил чарът, магията и обаянието си. Парфюмът обаче е онази малка невидима и неосезаема съставка, която може изцяло да промени възприятията ни – не напразно индустрията, произвеждаща ароматизатори процъфтява, а есенциите, които се добавят в храните на някои от най-популярните вериги за бързо хранене се съхраняват на място по-добре защитено от Пентагона.

В този ред на мисли – ако не сте чели Парфюмът на Патрик Зюскиннд е добре да го сторите. Ако безкрайно много ви мързи да четете има и филм: Perfume: The Story of a Murderer

Парфюмът обгръща, закрива, прикрива, подсказва, нашепва, крещи, дава ни самочувствие, сила, власт – изобщо толкова много неща, които в забързаното си ежедневие пропускаме и подминаваме, а много често или не знаем или сме забравили. Впечатляваме се от маркетинговите кампании на продукта, от опаковката, сменяме ароматите си според сезона и случая – а едно време избереш ли веднъж своя парфюм, то той е ставал твой до края на живота ти (или поне докато можеш да си го позволиш). Впрочем и до днес е така, в определени общества – във Франция, Италия и Щатите (за други не мога да твърдя, защото не съм била, не съм разпитвала, нямам опит и не знам). Например до ден днешен в Щатите там, където се организират дебютантски балове (момичетата между 18 и 20 години се представят на специално организиран бал пред обществото – т.е. богатите и силните, като първоначално това е бил начин за сватосване и уреждане на изгодни бракове) младите дами получават като подарък парфюм – като символ да сладкото бъдеще, което им предстои.

Никой вече не обръща внимание на таи неща, но човешката миризма е била определяща векове наред за природа на човека, естествената миризма е нещото, според което доказано съдим и определяме другите на подсъзнателно ниво, а споменът за миризми е един от най-трайните. В този ред на мисли, ако се лишим от обонянието си не бихме могли да усетим и вкусът на храната.

Днес сме свикнали да определяме кой на какво мирише – на Версаче джийнс, на Диор адикт, на Кензо, на Мийяки на СиКей уан… колко по-вълнуващи са били времената, когато миризмата на парфюмите е носела съвсем друго значение и послание, а не е била определение за социален статус (на принципа: колкото по-скъп парфюм носиш и колкото по-силно мирише, т.е напръскан си обилно, толкова си по-богат). Парфюмите на дамите, според съставните им съставки са били: нежни, романтични, сластни, предизвикателно, вулгарни – и това е било определящо както за характерите им, така и за посланието, което са отправяли негласно към заобикалящите ги.

Странно, последните години се получава все така, че Александър ми избира парфюмите – основната причина е, че когато се запознахме аз носех само мъжки, а на него му писна цитирам „да живея с момченце“. Определено знае предпочитанията ми се съобразява с тях, а понякога успява са уцели и фантастично добре аромат, който ми подхожда и пасва добре на кожата ми. Тази година за рождения си ден получих два парфюма – от приятелки, които са успели да уловят в миризмите им всичко, което харесвам, а изненадата за мен е огромна, защото аз се съмнявам, че бих се справила с подобна задача.

Pix -> imdb.com: Perfume: The Story of a Murderer